Манол Петров, с псевдоним Моно Петра, е български художник, който работи в сферата на живописта и скулптурата.
Манол Петров е роден на 7 април 1973 година във възрожденския град Панагюрище.
През 1989 година семейството му е експулсирано от България и се установява в Париж; градът, в който художникът завършва средното си образование.
През 1990 година Манол Петров приема псевдонима Моно Петра (в превод – „самотен камък“). Взима го от стихотворение на своя баща, Петър Манолов – български поет, дисидент.
С приемането на името Моно Петра идва ред и на първата изява пред публика – галерия Борис Грал излага картината „Албинос“.
По-късно авторът е включен в много на брой общи изложби в парижки галерии.
През 1993 година Моно Петра прави първата си самостоятелна изложба в читалище „Славянска беседа“, а след това и две изложби в галерия „Ломи“, които предизвикват голям интерес.
Така през 1995 година художникът получава покана за самостоятелна изява от Софийска градска художествена галерия.
На публиката се представя емблематичната изложба „Патриарси и проститутки“.
Картините биват разпродадени още на самото откриване, подобно на тези от предишните две изложби.
Следват множество самостоятелни изяви на Моно Петра в частни галерии, както у нас, така и в чужбина.
През 2001 година галерия „Зелена котка“ представя Моно Петра пред белгийската публика. Не закъснява и покана от аукционна къща „Кампо и Кампо“, която днес авторът посочва като връх в кариерата си.
През 2011 година художникът създава артикулът „Пасибокс“. Това е уникалният начин на автора да комерсиализира своето изкуство и да го направи достъпно за по-широк кръг от хора. Пасибоксът представлява cd-кутия, чието съдържание се изразява в авторско произведение, поставено в паспарту.
За да популяризира иновативния си продукт художникът наема зали в най-добрите хотели по целия свят; там, където и за публиката, и за домакините, гостуването на Моно Петра е чест.
Източник: gallery-serdica.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
