На пръв поглед красива къща от 60-те години на XIX век, ала много повече от това. Една от многото емблематични за Русе постройки, в която, в непосредствена близост до дунавския бряг, е разположен Музеят на градския бит. За туристите на „малката Виена“ тя може да изглежда като поредното прекрасно архитектурно произведение, но за русенци, къщата на Калиопа разказва история. История за любовта – колкото красива, толкова и трагична; колкото истинска, толкова и плод на въображението на поколения русенци.
Както всички легенди, разбира се, и тази за къщата на красивата Екатерина Калиш има множество интерпретации.
Най-популярната версия на легендата гласи, че първоначално къщата е била собственост на управителя на русенския санджак – Мидхад паша. Сърцето му, обаче, било пленено от неземната красавица Екатерина Калиш, известна като Калиопа. Прекрасната постройка станала нейна собственост – символично усамотено гнездо, в което те двамата да се срещат тайно.
Пашата измислил неподозрителен начин, по който да предаде имота в ръцете на своята любима. Той организирал състезание по стрелба по гълъби за дамите от висшите слоеве на русенското общество.
В едно слънчево утро на 1864 г., русенци се събрали за необичайното състезание. Дамите били облечени с най-хубавите си дрехи. Наградата била къща на два етажа, от която се разкривала невероятна гледка към Дунава. Победителката щяла да спечели красивата къща. За да е сигурно, че Калиопа ще спечели състезанието обаче, русенският управител изпразнил оръжията на другите дами и така Екатерина Калиш била естествената победителка в надпреварата.Без особени усилия, красавицата победила и получила къщата.
Говорело се, че всеки, който посети къщата ще бъде щастлив в любовта до края на живота си. Затова къщата привличала всички, които търсели сполука в личния си живот. Но тя е нещо много повече. Къщата е единственият музей на градския бит у нас. Експонатите в музея са уникални за страната. Те привличат вниманието и на чужденците.
След смъртта на Калиопа, къщата й става пруско консулство. След Освобождението е притежание на рода на Стефан Камбуров, виден български възрожденец и участник в борбата за църковна независимост. През 1866 г. той кани австрийския живописец Шарл Шаусберт да изрисува стените на втория етаж. Те са запазени в оригиналния си вид.
Наследниците на Стефан Камбуров живеят в тази къща до 1944 г. След 9 септември 1944 г. къщата има съдбата на повечето „буржоазни“ сгради – става собственост на социалистическата власт. Дълго време е приемна на общината.
Едва през 1987 г. къщата започва да работи като музей на градския бит към Регионалния исторически музей. Днес впечатлява гостите си с разкошния си интериор. В къщата е показано обзавеждането на богатите домове от края на XIX и началото на XX век. Аристократичният стил и архитектура навлиза първо именно в Русе. Обзавеждането впечатлява изключително много. Мебелите са богато украсени с дърворезби, всички мебели са внесени от Виена. Спалнята е импозантна, с необичаен за родните традиции балдахин. Музикалният салон е ексцентричен за времето си. В него са се организирали частни концерти. И до днес са запазени роялът, цитрата, музикалната кутия. Интересът към къщата е голям, независимо от сезона. Идват не само българи, които искат да запознаят децата си с българската история, но и много канадци, американци, руснаци, испанци, австралийци, немци. Те предпочитат да се снимат пред старомодната каска за къдрене на коса.
Друг интересен експонат е писалката на Меглена Кунева, с която подписва присъединяването на Република България към Европейския съюз, а също така и сватбената рокля на княгиня Калина. Показана е и униформата на прислужница, сребърен комплект за почистване. Запазена е и прахосмукачка от преди повече от столетие, която била на немски войници, които я забравили при напускане на страната ни.
Източник: legends-ruse.weebly.com, bulgarianhistory.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
