Сред хилядите български опълченци са и родопските герои:
Киряк Иван Кехайов, Вълчо Гайдаров, Стою Бобутанов, Иван Георгиев – Комитата, Никола Данков, Митрьо Бечев Мирчев, Илия Топчев, Иван Тодоров и др.
На тях са посветени редица изследвания и научни статии. Техни автори са историци и краеведи, като Андрей Печилков, Мария Манолова, отец Константин Канев, Георги Петканов, Петър Дочев, Георги Казалиев, Петър Чолов и др.
Сред родопските опълченци достойно място заема Киряк Иван Кехайов. Той е роден в село Соколовци през септември 1848 година, в семейството на големия скотовъдец Иван Кехайов. Учи абаджийство и терзийство в съседното село Момчиловци.
През 1868 година заедно с Вълчо Тодоров се отправя за Румъния, за да се включат в четата на Хаджи Димитър. Двамата родопчани пристигат със закъснение, но решават временно да се установят на румънска територия.
През пролетта на 1876 година, когато се подготвя всенародно въстание и отново започват да се подготвят чети, Киряк Кехайов заедно с Христо Георгиев и Георги Петров от Гоце Делчев се отправят към румънската столица, но в Бабадаг са заловени и осъдени.
През юли 1876 година с помощта на Вълчо Тодоров и още двама българи от Тулчанско , Киряк Кехайов избягва от затвора. Първоначално се установяват в Измаил, а по-късно в Болград, където се включват в дружината на Тодор Болдуров. Киряк Кехайов участва в Сръбско-турската война от 1876 година в четата на капитан Райчо Николов. След края на войната се връща отново в Румъния. Младият родопчанин е един от първите доброволци в редовете на Българското опълчение. Постъпва на 4 май 1877 година в ІІІ рота на ІІІ дружина. Определен е за един от пазителите на Самарското знаме.
Като опълченец Киряк Кехайов участва във всички походи и битки на дружината – превземането на Търново, зимния преход на Стара планина, сраженията при Мъглиж, Казанлък, Стара Загора и Шейново. В ожесточените боеве на 17 – 19 юли е ранен и изпратен на лечение в Харков. След възстановяването е командирован като преводач и водач първоначално в 18 Донски казашки полк, а след това в 17 Донска казашка батарея.
Освободен е от служба в Българското опълчение на 2 юни 1878 година. След това постъпва на служба в Българска земска войска. Уволнен е като ефрейтор на 1 септември 1878 година.
След освобождението се установява в Асеновград и служи като старши офицер в жандармерията в Пловдивска околия. Известно време е общински офицерски пристав. Умира на 21 август 1898 година.
Източник: smolyandnes.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.