„Ако не си готов да умреш за отечеството си,
не си изпълнил военния си дълг пред него“
Тодор Овчарски
Тодор Овчарски е потомък на овчарско семейство от село Душилница, Ломско. Ражда се през 1856 г. В Оряхово става терзия. В Шумен продължава образованието си в училището на шуменския владика Симеон. Като открива, че младият Тодор е с буден ум, владиката прави постъпки да го изпрати да продължи образованието си в Киев в тамошната Духовна семинария. Но в една схватка с турчета Тодор набива жестоко сина на шуменския каймакамин и трябвало да се прости с благодетеля си.
В Румъния се запознава със смелите хайдушки войводи Панайот Хитов, Филип Тотю, Христо Македонски и Ильо Марков, които му вдъхват пламенна любов към отечеството. Той преживява тежко разгрома на четата на Христо Ботев и геройската смърт на войводата. По-късно сам активно подпомага организирането на чети, с които през Сърбия преминава в България. Съдейства за обединяването на отделните части на четите в един внушителен отряд, който се командвал от руския капитан Захари (Зондарт) Филипович.
Този отряд с още други под общото командване на руския полковник Мадмедонски заминава за Румъния и от там за Русия, където българите се обучават и подготвят за участие в освободителната война. Там попада в трети батальон под командването на майор Чиляев.
Около 3-4 хиляди български доброволци се обучават в Одеса три месеца. Всички дружини, сформирани в Одеса и Кишинев, се насочват към Плоещ. Обучението на шестте опълченски дружини продължава в този град. Тук става освещаването на Самарското знаме и предаването му на младите дружини. След клетва, която произнасят опълченците в Зимнич, те се насочват към българския бряг по построения мост на Дунав.
С усилени бързи маршове поемат по определения маршрут. В. Търново, Габрово, Казанлък – оттам Стара Загора. Младите опълченци не допускат преминаването на турските пълчища през Шипченския проход, спасяват Самарското знаме и дават много жертви. В историята влиза легендарната отбрана на Шипка. Тодор Овчарски е един от бойците на онази безсмъртна дружина, която свършвайки патроните, се хвърля с голи гърди на щик в последната атака срещу Сюлеймановите вълци. Тодор Овчарски участва в последния бой на българските опълченци при Шейново. В Пловдив генерал Столетов ги поздравява от името на императора и им връчва най-високото отличие „Георгиевски кръст“.
Никола ЛИСИЧКОВ
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
