Българският търговец Кирил Бойчев Берлинов е роден в Жеравна през 1867 г. Работи като директор на основното училище в Нови Пазар, началник на Бургаската стокова борса. Участва в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912-1913) и Първата световна война (1915-1918).
През 1895 г. започва търговска дейност с газ и сол. Привлича специалисти от Евпатория (Украйна) за създаване на солниците в с. Атанасово, Бургаско.
През 1925 г. дарява на БАН 200 хил. лв. за образуване на фонд на негово име. Волята му е от лихвите на фонда да се дава ежегодна награда на отличилите се в науката, изкуството и литературата българи.
За критериите и раздаване на наградите се грижи екип от български учени. Наградата е наречена още Кирило-Методиева, защото според завещанието се връчва на Празника на славянската писменост и култура.
Първата награда е връчена през 1927 г. на проф. Петър Мутафчиев, отличил се в историческата наука.
Награди от този фонд са получили и скулпторът Иван Лазаров, писателите Йордан Йовков и Добри Немиров, поетът Николай Лилиев, художникът Борис Денев, композиторът Петко Стайнов.
Последната награда – за живопис, получава през 1948 г. проф. Илия Бешков. През 1951 г. капиталът на фонда възлиза на 347 241 лв.
Наред с тези награди Берлинов дарява и 60 хил. лв. на Министерство на народната просвета за учредяване на втори фонд, чиито ежегодни лихви да се дават на училището в родния му град Жеравна и трябва да послужат за закупуване на книги, учебници и помагала на по-бедни ученици. Към 1948 г. капиталът на фонда възлиза на 149 хил. лв.
Берлинов дарява още за Свободния университет в София, за построяване на образцово училище и учителски дом в Бургас, както и над 270 тома на Бургаската градска библиотека.
Търговецът умира след 1932 г.
Дейността на Кирил Берлинов е представена по-подробно в енциклопедията на дарителството „Дарителските фондове и фондации в България 1878 – 1951 г.“
Източник: vesti.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
