На 27 декември 1916 г. в боевете за Северна Добруджа , опитвайки се да спаси свой ранен другар на бойното поле , загива мл. подофицер Тодор Иванов Панчалиев , кавалер на два кръста за храброст. Служил за последно като картечар във Втора картечарска рота, 8-и Приморски полк, към Четвърта Преславска дивизия от състава на Трета българска армия.
Роден през 1880 година в рода на Иван и Дона Панчалиеви в село Паспалово (още Паспала, Паспала кьой, Паспала дереси, сега Армутверен, Турция – на 10 км. от българската граница при Малко Търново)
Тодор е четвърто дете в семейство Панчалиеви. На 18 г. вече работи като строител-чирак в Лозенград. По време на Илинденско – Преображенското въстание срещу турския поробител , става сподвижник на четата на войводата Георги Кондолов, който се лекува след първото си раняване в дома на Дафина Панчалиева , сестра на Тодор . След погрома на въстанието през 1903 г. с целия род, заедно с десетки хиляди български бежанци , се изселва в село Тополи и село Владиславово, Варненско. Става строител и организира бригада, която строи бирената фабрика във Варна, Темелковия хан, плевници и къщи в добруджанските села.
С опасност за живота Тодор се връща втори път в Странджа – за да вземе останалата там сестра Пенка, през 1904 г. Грабва и нея и буквално я отнася в село Тополите под носа на турските граничари. (Случаят е описан подробно в биографията на Пенка).
Когато се връща, отива да живее в с. Владиславово. През 1905 г. се оженва за Дойка Проданова Плачкова – родена през 1885 г. в с. Коьово от рода на Продан Плачков.
Тодор Панчелиев оставя след себе си три деца. Първото, Райко Тодоров Панчалиев е роден на 25 .ХІІ. 1906 г. Оженва се за Вида Георгиева Михова, родена 1905 г. Второто, Георги Тодоров Панчалиев, роден 1909 г. Оженва се за Климентина. Третото дете Дафина Тодорова Панчалиева е родена на 12 .VІІІ. 1912 г. Оженва се за Иван Желев Иванов (Ваката).
Тодор Панчелиев участва в Балканската война и Междусъюзническата война през 1912 г и 1913 г., в славните боеве край Люлебургаз и Чаталджа, е удостоен с два кръста за храброст и повишен в чин подофицер.
По време на Първата световна война е зачислен отново в Осми приморски полк на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза, който е включен в състава на т.нар. Варненски укрепен пункт, командван от ген. Тодор Кантарджиев.
Мобилизиран е на 1 септември 1916 г. Много хора го помнят, като изключително храбър и самопожертвователен воин. Винаги се е притичвал на помощ на другарите си. Мнозина от тях е спасявал от явна смърт. Заради големия си ръст и силата си е обучен за картечар. Участва в боевете за освобождението на Добрич, Тутракан, Букурещ, Кюстенджа и Тулча.
На 27 декември 1916 година , опитвайки се да спаси свой другар , е ранен в двата крака от руски куршуми край селата Черна и Сиганка (Циганка, днес Нифон – кръстен на румънския светец Нифон), близо до Тулча. От загубата на кръв почива в Полевата болница от раните си. Заровен в общ гроб в църквата, на който са изписани имената на всички българи загинали на 26-27 декември. До 1987 г. паметната плоча се намира в двора на църквата в селото. След това румънците заличават всичко, в момента там не може да познае, че е имало гроб.
Ето и в коя битка загива:
От книгата „Действията на Трета армия“ в Добруджа през 1916 г. от ген. Стефан Тошев
В средата на декември 1916 г. започва последната и решителна офанзива на българската армия в Северна Добруджа. Срещу нея вече воюват само руски войски. На 18 декември е освободен Бабадаг, на 23 декември – Тулча, а на 24 декември – Исакча. Последните боеве започват да се водят в периода 25 декември- 5 януари около хълмовете и горите на град Мачин.
На 26 декември 1916 г. 4-а Преславска дивизия, заедно с 8-и Приморски полк води бой северно от хребета Тайлор. Десният й фланг е нападнат с особено упорство. Българите извършват пробив и избутват руснаците в горите. На този ден според документите са пленени 150 руснака. Дивизията пренощува на линията на хребета Тайлор, до река Изворо, на 1 километър северозападно от в.456.
Сборната дивизия към 3 часа следобед на тази дата напредвала бавно, но успешно, пренощувала в гористия хребет на в.197, западно от Исакча.
В 1 и 30 часа следобед в мъгливо време на 27 декември започва голямата битка. Мъглата се вдига след това и боя започва с голямо оживление. На помощ на Конната дивизия се притичва Преславската дивизия. Под силен вражески огън българите излизат от окопите и се втурват под командата „Напред!“ Огънят на 17 наши батареи неутрализира силната стрелба на русите. Нашите обаче пострадват от неприятелския огън. Артилеристите ни не успяват да се справят със силния огън на 4 руски батареи. Пехотата ни все пак достига до неприятелските окопи и залавя двама руски офицери плюс 150 войника. Вечерта идва, но изведнъж започва поредната атака на руските военни. Те са отбити със силен картечен огън точно, когато тъмнината се спуска. Нашите, въпреки неприятелския огън в тъмнината, събират ранените и убитите на фронта. В боя загива и Тодор Панчалиев. От последвалия разпит на заловените руснаци, се оказва, че последната вечерна атака е извършена от известната 10-а Сибирска дивизия, която и поставили задача, да умрат, но да се съпротивляват до последния войн.
Части от Четвърта преславска дивизия на 27 декември вечерта с бой достигат линията от левия бряг на река Изворо-Морилор – на 3 км. Северозападно от в.456.
Пак през този ден Сборната дивизия завладяла село Рашел (Ракел).
В битките през 25-27 декември 1916 г. участват усилената с всякакви части Конна дивизия, части на 4-та Преславска дивизия- 8-и Приморски полк, 7-и Преславски полк и Сборната дивизия на ген. Кантарджиев, в която са 35-ти врачански, 36-ти козлодуйски и 53-ти полк от Кюстендилско. В боя на 27.12.1916г. при кота 92 – село Ракел (между манастира Кокош и град Исакча) частите на Преславската дивизия разбиват 244-ти пехотен руски полк от 61-ва дивизия. Губим 16 убити и 58 ранени, но пленяваме 20 руснака.
В този бой, довел до разгрома на руския 244-ти пехотен полк загива подпоручик Асен Дочев Кърджиев – командир на взвод в 7-и пехотен полк. Доблестният и храбър български офицер оставя завинаги името си на село Поручик Кърджиево край Крушари.
Името на Тодор Панчалиев е изписано на паметника на Осми приморски полк във Варна. Голям негов портрет с настоящата снимка е сложен редом с този на капитан Петко войвода в коридора на Тракийското дружество във Варна на бул.“Владислав Варненчик“.
Източник: pan.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
