На 1 юни 1876 година, привечер, Христо Ботев загива геройски във Врачанския балкан, като воевода на двеста четници, тръгнали да умрат за свободата на поробеното Отечество. В негова чест е създаден паметник в центъра на Враца и напомня за голямото историческо значение на революционера.
На плоча, вградена в каменната снага на площада, е отбелязано, че от 1890 до 1955 г. на това място се е издигал първият паметник на Ботев. Той е и първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България. Средствата за него са събирани предимно от дарители, въпреки че начинанието се е поддържало от Стефан Стамболов – близък другар и съратник на Христо Ботев. Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. Той извайва Ботев в естествен ръст, стъпил върху каменен постамент, на който са били изписани 190 имена на четници и поборници. В дясната си ръка Войводата държи призивно издигната сабя, а в лявата свитък хартия.
Фигурата на Ботев е отлята в Германия, а металните плочи във Виена. Паметникът е бил открит тържествено на 27 май 1890 г. от княз Фердинанд в присъствието на министър-председателя Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата Венета и дъщеря му Иванка.
През 1955 г. скулптурата е демонтирана по настояване на Вълко Червенков, определил я като „подобие“ на Ботев поради малкия ръст на Войводата, който не внушава патриотични и естетически чувства. Това мнение споделят и врачани. Тя е прибрана във фонда на художествената галерия, а 40 години по-късно е поставена на площад „Руски“.
Сегашният внушителен монумент, дело на скулптора Владимир Гиновски, е издигнат през 1964 г.
„Имах усещането, че в новия си бронзов лик Ботев трябва да носи своята открита, смела, неукротима сила, своята правота и честност пред народните идеали, действащ с широки възгледи в бъдното; бурен, неустрашим, с живо сърце и голяма непримиримост към тия, които погазиха и поробиха родината ни“, споделя за работата си Гиновски. Той сътворява един действително могъщ монумент, който се извисява величествено в подножието на Врачанския балкан, като че ли мери ръст с него.
От 12-метровата фигура лъха сила, гневна и буреносна енергия, дух за борба. В едната ръка Ботев държи свитък хартия, а в другата – тежка сабя, полегнала в краката му. Взорът му е орлов, решителен, саможертвен. Такъв искаха да видят хората борецът и певецът за свобода- силен, могъщ и непобедим. Върху архитектурните тела встрани от паметника има релефи със сюжети от Ботевото творчество и бойния път на четата. На всеки 24 май, с откриването на Ботевите дни, до него се запалва вечният огън, пренесен от Одеса.
Източник: bgsever.info
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
