Подземният храм-кладенец при с. Гърло

Подземният храм-кладенец при с. Гърло (област Перник) е уникално за България и доста рядко срещано за региона на Евразия съоръжение. Това е най-древният култов каменен зидан градеж, датиращ от XII в. пр.н.е. и оцелял до днес по българските земи. Открит е при разкопки през 1972 г. от научен екип работещ под ръководството на проф. д-р Димитрина Митова-Джонова в местността Пусто Гърло западно от пролома Клисура

Храмът се намира северно от село Гърло, вкопан в западния склон на пролом на р. Конска в планински хребет. Иззидан е от груби ломени камъни, които поразяват с майсторството на строителя и елегантността на формите и пропорциите си.

Към храма се слиза по дълго около 10-ина метра стълбище, което отначало е открито а някъде по средата се превръща в тунел. Тунелът води до сърцевината на храма – цилиндрично помещение с диаметър и височина около 4 метра. На около метър над пода стените се накланят навътре, за да оформят сферичен купол, в чийто връх има отвор с диаметър около 2-2.50 метра. В центъра на пода зее кладенец с диаметър 1-1.5 метра и дълбочина над 4 метра.

Храмът се различава коренно от другите открити по българските земи тракийски храмове, мавзолеи и гробници. Подобни храм-кладенци има открити още в Гърция, Кримския полуостров, Палестина а най-много на остров Сардиния (между 70 и 100).

Според проф. Джонова храм-кладенецът при село Гърло е единственият сакрален градеж, аналогичен и синхронен на протосардинския кладенец Куккуру от Сетимо сан Пиетро, Сардиния. Подобно на същия сардински сакрален градеж, Гърленският храм-кладенец е бил елемент от сакрален комплекс. Западно от кладенеца по склона до към края на 1960-та година е съществувало каменно корито, изградено от четири каменни блока, наподобяващо долмен. На скалния масив над кладенеца според данни на местните жители от село Гърло са били изписани рисунки. На около 700 – 800 m северозападно се е намирала местността Русалимските гробища, където са били издигнати менхири.

Храм-кладенецът е археологически проучен – открити са фрагмент от каменна брадва, дърво и кости на жертвени животни, което според проф. Джонова определя сакралната същност на обекта. Въз основа на тях и на обемноплановото му решение храм-кладенецът намира пряка връзка с Протосардинската култура Нураги и с предноазиатската култова архитектура.

Засега обектът е единствен представител на културата „нураги“ в България и представлява особен научен интерес. Градежите оставени от културата нураги са датирани от официалната наука по различен начин. Храмът-кладенец от с. Гърло, официално е датиран към ХIV в. пр. Хр., свещеният кладенец от Балао (о-в Сардиния) е датиран към IХ в. пр. Хр., а светилището от Пантикапей – към V-VI в. пр. Хр. (този култов градеж се свързва и с култа към Асклепий, който е доста по-късен), докато храмът-кладенец от с.Гърло – с шумерския бог Енки, а свещеният кладенец от Балао (о-в Сардиния), както и останалите 70 кладенеца от Сардиния са свързани с неизяснен религиозен култ, който е безспорно свързан почитането и обожествяването на подпочвените води.

Източник: wikipedia.org