Трифон Панов е първият български дипломиран юрист, депутат в пет народни събрания, подпредседател на Второто обикновено народно събрание, приятел на Ботев, Панайот Хитов и Филип Тотю. Без него не би имало Ботева чета, момчетата щяха да бъдат изловени до един на румънския бряг.
Трифон Панов учи в Одеса благодарение на чичо си Димитър Гилин, герой от въстанието през 1850 г., полковник от руската армия, герой от отбраната на Севастопол в Кримската война.
През 1867 г., завършил шести клас на Втора Киевска гимназия, както сам пише в необнародваните си спомени, съхранявани в Националната библиотека, „разпален от известията за народно раздвижване“, поема към Сърбия, за да се запише в легията на Раковски. На кораба „Германия“ се сприятелява с Никола Войводов и Цвятко Павлович, става неволен свидетел на убийството им и оставя най-точното описание на драмата. Прибира калпака на Войводов и после го предава на Панайот Хитов, с когото другарува.
През 1876 г. завършва право в Новорусийския университет и се явява първият дипломиран български юрист.
Има ценен документ за неговата среща през 1871 г. в Цариград с Левски (АНИ на БАН, а. сбирка 2269), но за съжаление документът изчезва. През същата година на връщане в Русия минава през Румъния и тогава у него възниква идеята за апостолска дейност сред разединената емиграция там.
Апостолската дейност на Трифон Панов сред емигрантите в Русия и Румъния започва след завършването на Новорусийския университет. Професор Александър Бурмов го определя като „главен агент на българската либерална буржоазия за овладяване ръководството на въстанието и национално-освободителното движение от българи емигранти в Русия и Румъния“.
През февруари, март, април Трифон Панов извършва огромна по мащаби дейност и успява да устрои общо събрание в Браила за създаване на Централен комитет. Пръв помощник му е Киряк Цанков. Сред близкие му приятели е и ген. Иван Кишелски.
В писмо до Панайот Хитов, Петър Мишайков пише, че Трифон Панов върши много работа по обединяването на комитетите в Русия и Румъния и завършва с „уверен съм, че ще сполучи в предприятието си“.
В своята апостолска дейност Трифон Панов се сближава с Евлоги Георгиев. Панов откровено пише и за лошото впечатление, което оставя у него Любен Каравелов, и това е истински принос в изясняването на делото на този революционер и писател, крайно противоречива натура и, както го описват някои историци, агент на Белград. Панов не крие и крамолите сред емиграцията в Букурещ, която е довеждала до отчаяние навремето си и Левски.
Особено активен е Панов срещу сърбоманията. Не отрича необходимостта от братска помощ, но държи на предводителството на наши войводи, обвинявайки сърбите в неискреност.
Един от малцината изследователи на живота на революционера Генади Вълчев пише: „Панов се явява истински представител и политик на още невъзобновената българска държава и води такива важни преговори, свързани с освобождението на поробеното ни отечество.“
Дейността на Панов е оценена и от Киряк Цанков в писмо до Иван Мумджиев, в което се казва, че „надеждата ни сега е в Панова“. Няма да е пресилено да заключим, че нему до голяма степен се дължи строяването под знамето на опълчението на първите 700 български доброволци в Кишинев.
По време на Руско-турската война, както пише синът му Никола в писмо до Националната библиотека при предаване архива на баща си през 1956 г., „е бил преводач секретар в щаба на княз Черказки, взема дейно участие във войната, за което е награден с орден „Светослав златен““.
След Освобождението се установява в Лом, избиран е депутат последователно в четири народни събрания, бил е и подпредседател в тях. Бил е и окръжен управител на Видин, после дълги години адвокат в Лом и нотариус във Видин.
„Той беше весел и кротък човек“, пише за него Петър Манолов. В дописка във в. „Славяни“, Русе, 25 април 1881 г., пък е отбелязано, че е с „природен благороден характер и трудолюбие“.
Разбира се, човек като Трифон Панов не може да мине без политически противници и те са от консерваторите. Особено ожесточен с него е Филип Симидов, който използва написването на биография на Филип Тотю за разправа с политическия си противник Панов.
В дневника си Константин Иречек е записал: „Трифон Панов се отчисли от длъжност окръжен управител на Видин, защото безпристрастно изпълняваше длъжността си…“
В края на живота си, огорчен от нравите и от катастрофата в Първата световна война, наред с изобличение на политиката на Васил Радославов, Трифон Панов оставя и жестоки редове:
„Аз никога не съм допускал, че българинът може да бъде толкова алчен и предател народен. Българите сме негоден народ, грозни алчници, готови да продадем баща и майка, то само по себе си разбира, че по-голяма майка от отечеството има ли.“
Трифон Панов оставя голямо архивно наследство в Държавния исторически архив (ф. 367) и Историческия архив на БАН (А. с. 2297 и 2298/52). Особено ценни са изследванията му за тежкото кризисно положение в България през 1918 г., за прогерманската политика на правителството на Васил Радославов, за глада в страната.
Забравеният днес голям български политик и смел революционер умира на 29 декември 1918 година.
Източник: tretavazrast.com, desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
