Тодор Попантов Попангелов (изписване до 1945 година Тодоръ Попъ Антовъ) с псевдоним Любен е български революционер и просветен деец, член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Тодор Попантов е роден в семейството на ваташкия свещеник Андон Попкамчев на 28 февруари 1876 година. Брат е на Христо и Йованче Попантов. Завършва основно училище в родното си село. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. Като ученик в гимназията, през 1894 година Попантов става член на БМОРК.
През 1895 година Попантов е назначен за учител в българското трикласно училище в Прилеп, където по-късно е избран за член и касиер на Околийския и Градския комитет на ТМОРО. В Прилеп той издава на циклостил революционния вестник „Борец“, разпространяван нелегално из Македония. През 1899 година по настояване на ЦК на ТМОРО Попантов е назначен за главен учител в Крива паланка, където затяга засегната от Винишката афера организационната мрежа и нелегалния канал през българо-турската граница. През 1900-1903 година Попантов е главен учител в Пехчево, където ръководи борбата против върховистките чети. Определението на Гоце Делчев за Попантов е:
„ …тих, мирен, но здрав като камък….Със своите качества и блага дума той си създава верни приятели… “
През ноември-декември 1902 година е арестуван и затворен в скопския затвор Куршумли хан, а през февруари 1903 година е изгонен от Пехчево. През 1904-1906 година Попантов е главен учител в Мелник, където открива пансион за българските ученици от околните села. Избран е за член на околийското ръководство на ВМОРО.
Като делегат на Серския революционен окръжен комитет Тодор Попантов взима участие в Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година и в условията на вътрешни борби във ВМОРО е избран за член на Централния комитет на организацията заедно с Дамян Груев и Пере Тошев. Христо Силянов описва Тодор Попантов по следния начин:
„ „Тодор п. Антов … бе един от старите опитни ръководители във вътрешността, добре гледан и от двата лагера“
През юли-декември 1906 година Попантов е арестуван и обвинен в участие в революционна дейност, но на съдебния процес, на който един от защитниците му е Христо Далчев, е оправдан. От началото на 1907 година Попантов е учител в Скопското петкласно девическо училище и член на Окръжния революционен комитет в Скопие. След края на учебната 1906-1907 година поради подозренията на властта за участието му в революционното движение е уволнен от страна на Екзархията като учител в Скопското девическо училище. През лятото на 1907 година Попантов нелегално пристига в България, където учителства.
След Хуриета се завръща в Македония. През 1908-1909 година отново е учител в Мелник, а през 1909-1910 година – в Мустафапаша. През 1910 година заедно със съпругата си Поликсена Мосинова от Охрид заминава за Женева, където следва химия.
При избухването на Балканската война в 1912 година се завръща в България и заедно със съпругата си постъпват като доброволци в санитарните части на Македоно-одринското опълчение.
През 1913-1915 година Тодор Попантов е учител в Ксанти. По време на Първата световна война е български окръжен управител в Кавадарци
Умира на 25 декември 1954 г. в Пловдив.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 с псевдоним Любен е български революционер и просветен деец, член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.){kind=link}