Владимир Кирилов Христов е български геодезист и астроном.
Владимир Христов е роден на 5/18 декември 1902 година в София в семейството на известния български поет Кирил Христов и Невена Палашева, по професия учителка. Учи астрономия, математика и физика в Лайпцигския университет, където се дипломира през 1925 година, като защитава докторат по астрономия.
От 1925 до 1948 година работи в Астрономическото отделение на Държавния географски институт при Министерството на войната. Възложено му е да организира и проведе необходимите астрономически измервания в изграждащата се вече първокласна триангулация, да мотивира изборът на референтен елипсоид, да създаде работни формули и проведе редукционните задачи за привеждане на измерванията върху елипсоида, да извърши ориентирането на мрежата, да мотивира предложение за избор на плановите координати и за избор на картната проекция на топографската карта. При тези условия, академик Христов се обръща към богатата библиотека на Лайпциския университет и трудовете на Хелмерт, третиращи проблемите с извеждане размерите на референтен елипсоид и неговото ориентиране по данни от проведените геодезически измервания и астрономически определения. Академик Христов усвоява теорията на Хелмерт и дава и по-рационални решения, като дефинира задачата с помощта на диференциални функции и редови развития, при което без загуба на точност дава по-прагматични от изчислителна гледна точка решения. Разработеният от него метод е в основата и на по-късните му работи, като например въвеждането на Гаусовите координати и изчисляване на всички необходими за тях редукции и трансформации в застъпните ивици, извеждането на формули за преход от една Референтна геодезическа система в друга и конкретните решения за въвеждане на българската система 1950 г. с елипсоида на Красовски, като трансформационен аналог на система 1930 г., дефинирана върху елипсоида на Хейфорд.
Трансформационните решения по метода на Христов лесно се поддават на табулиране и чрез изготвени за целта таблици бързо навлизат в геодезическата практика.
През 1948 година става преподавател по висша геодезия в Държавната политехника, днес Университет по архитектура, строителство и геодезия, където остава до пенсионирането си през 1970 година. В Университета той поставя основите, създава програмите и издава първите български учебници по четирите основни направления – научни дисциплини, които формират и към момента знанията на студентите от геодезическата специалност по висша геодезия: математична картография, физична геодезия, геодезическа астрономия и висша (математична) геодезия.
От 1948 година е член-кореспондент, а от 1958 година е академик на Българската академия на науките (БАН). От 1948 завежда секцията по геодезия в Техническия институт на БАН, а от 1956 до 1970 година оглавява Централната лаборатория по геодезия.
През 1959 г. академик Христов успява да възстанови Българския национален комитет по геодезия и геофизика и членството на България в Международния съюз по геодезия и геофизика, което датира от 1932 г., но е прекратено по време на Втората световна война и в годините на политическа изолация след това. В качеството си на дългогодишен председател на този комитет, той развива особено плодотворна научна дейност и създава връзки с научни институции и общности от целия свят.
Умира на 28 февруари 1979 година.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
