Тази легенда е за построяването на моста над Резовската река, наричан още „Вълчанов мост“.
Вълчан войвода бродил много, много години из Странджа планина със своите хайдути. Турците го преследвали упорито, а местното население го боготворяло. Той винаги помагал на бедните и онеправданите с каквото можел. Хората го наричали „нашия закрилник“ и винаги го търсели, когато ги сполетявала някаква беда.
Години наред Вълчан войвода наблюдавал какви трудности изпитват местните хора при преминаването на голямата Караманбаирска река.
Било трудно през зимата и през пролетта, когато прииждали големите води, а и винаги. Затова войводата решил с хайдушки пари да построи мост над реката. Мост, който да облекчи местното население при преминаването от единия бряг на другия, което толкова често им се налагало.
Намерил Вълчан войвода добри майстори, спазарил ги, дал им капаро и работата започнала. Селяните също помагали колкото могат.
Войводата накарал майсторите и другите хора да пуснат слуха сред турските управници, че той строи моста с хайдушки пари. Но какво било учудването на всички, че турците изобщо не реагирали. А те всъщност много се зарадвали. Помислили, че хем мостът ще се построи, без да дават пари, хем ще могат най-после да заловят големия хайдутин, който досега все им убягвал.
Но сметките на Вълчан били съвсем други. Той се предрешил като дюлгерин, сменил си името и започнал работа наред с другите работници. Така можел лично да наблюдава постоянно строежа на моста и да се укрива от турските власти, които вече започнали да се чудят къде ли се е дянал той.
Работата по градежа вървяла много бързо и скоро мостът бил готов. Красив и здрав се извисявал над палавите води на реката за радост на хората. Дюлгерите поискали моста да се освети както си му е редът по християнски обичай. Войводата поел разноските и по освещаването.
За големия празник поканили всички турски големци от Малко Търново и Самоков. Поканили и поп, който да извърши службата. Турците много се надявали, че Вълчан войвода няма да се стърпи и ще намине с дружината си да види моста. Затова поставили засади на няколко места и били сигурни, че този път ще го заловят или убият.
След като свещеникът осветил моста, всички гости и майстори били поканени на угощение. И него платил хайдутинът. Нищо не липсвало на богатата трапеза — имало големи късове от дивеч, който убили ловците от близките села, апетитни парчета от закланите жертвени агнета, кисело мляко, сирене, кашкавал. Не липсвали баклавите и пилафа, без който турците не обичали да сядат на софра.
Гостите яли и пили до насита, веселили се от сърце. Полските животни и птици се изпокрили в скривалищата си, за да не пречат на веселието на хората. Но турските големци били непрекъснато нащрек. Кога ли най-после Вълчан ще мине да види моста и да попадне в техните капани? Омръзнало им да се оглеждат насам-натам. Очаквали да се развихри голямо сражение, ако войводата дойде с дружината си.
Към края на угощението, когато хората вече се готвели да си тръгват, сред дюлгерите се изправил един едър мъжага с гъсти брада и мустаци, с надвиснали големи вежди над очите. Той се опрял на един дълъг и дебел овчарски кривак и с един голям скок се озовал на турския бряг на реката. Турците помислили, че той им показва бабаитлъка си и започнали да викат: „Машалла! Машалла!“. Тогава мъжът се обърнал към тях от другия бряг и казал:
— Ето ме! Аз съм Вълчан войвода, когото вие дирите под дърво и камък и заради когото днес направихте толкова засади наоколо. Хайде сбогом и да ви е честит новият мост!
Турците останали изумени от тази неочаквана дързост. Толкова ги удивили силата и безстрашието на войводата, че дори не се помръднали да го преследват. А и какво ли биха могли да направят? Хайдутинът бързо се изгубил из дебрите на планинските усои. А хората от околността дълго махали ръце след него и викали: „Благодарим ти, войводо!“
От тогава нарекли моста над Резовската река „Вълчанов мост“, както се нарича и до ден-днешен.
Факти
Според сведенията, които дава Георги Поп Аянов в „Малко Търново и неговата покрайнина” и краеведът Горо Горов в изданието на БАН „Странджански фолклор”, хайдутинът наел майстор Райчо от Малко Търново, комуто дал за строежа на дървеното съоръжение 2500 гроша.
Мостът построен от Вълчан войвода не издържал на напорите на реката и времето и се разрушил, а в непосредствена близост до мястото, където бил, преди стотина години италиански майстори вдигнали нов трисводест каменен мост. И него също нарекли Вълчанов мост.
През 1947 г. границата е оградена с кльон и мостът остава зад него, а малко по-късно е и взривен откъм българския бряг, за да не спомага нелегалното преминаването на реката.
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
