Скулпторът Крум Дамянов и паметниците, напомнящи за славната българска история

Какво е общото между мемориалните комплекси „Асеневци“ (Велико Търново), „Бранителите на Стара Загора“ и „Създателите на българската държава“ (Шумен)? Отговорът на този въпрос е името Крум Дамянов. Скулпторът е един от авторите и участник в колективите, заели се с направата на тези величествени творения.

Академик Крум Дамянов е роден на 31 август 1937 г. в град Ракитово, Пазарджишко. Завършва Художествената академия в София със специалност „Декоративно-монументална скулптура“ в класа на проф. Любомир Далчев. В периода 1969-1994 г. последователно е преподавател, доцент и професор към катедра „Рисуване и моделиране“ към Архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство в София. От 1994 до 2011 г. е професор в катедра „Скулптура“ на Националната художествена академия. През 2015 г. е избран за академик на БАН. Автор е е на множество монументални пластики в България, Германия, Южна Корея, Австрия. Негови творби са притежание на галерии и частни колекции в Австрия, Германия, САЩ, Франция, България и др. Провежда голям брой изложби в цял свят. Носител е на съюзни и държавни отличия.

През годините журналисти се срещат лично със скулптора и включват в свои книги споделеното от него. Пред тях, големият български творец разказва интересни спомени от своя живот, трудностите, с които се сблъсква при създаването на някои от творбите и принципите, които прилага в тях.

В разговор с Георги Стойчев, Крум Дамянов споделя моменти от детството си, как умението му да систематизира и изхвърля излишното му помага да се концентрира върху рисуването и музиката. С двете се занимава до осми клас, а след това започва да рисува по-упорито. Относно това, което го е насочило към скулптурирането, Дамянов разказва:

„До третата година не можех да си изградя представата за академията. Авторитетите един по един бързо изкапваха. Усещах интуитивно, че ме вкарват в нещо невярно, а не знаех кое е вярното. Вярното от един път, с шамар, го подаде през четвъртата година Далчев. С нанасяне на една линия върху глината. Чертата… Първата сонда, с която разбираш, че в тримерното пространство компонентите съставят едно цяло.“

Скулпторът признава ролята, която е изиграл преподавателят му в академията, проф. Далчев, за развитието му.

Връщайки се обратно в спомените си, Крум Дамянов разказва за откриването на принципа, който използва при изработването на много от своите творби. Видял го е при църквата „Света Марина“ в Пловдив. В един среден пояс, който по думите му е „великолепен, може би най-хубавата резба, която съм виждал.“, той улавя принципа – източен барок. Силуетът като сбор от ракурси. Казва, че го е приложил върху свои творби, сред които старозагорския паметник, както и този в Шумен. Казано накратко, рисува пушката не отстрани, а откъм дулото. По този начин скулпторът поставя зрителя на мястото на разстреляния. „Вярвам много на това нещо. Основен занаятчийски принцип за мен. Но не го хващам като разковниче, а като оръжие.“, споделя още Дамянов.

В интервю с Мариана Първанова, творецът разказва за досега си с бохемата на София. Първият му е, когато още млад посещава заедно с Валентин Старчев – Старчето къщата на архитекта Богдан Томалевски. Мястото било денонощна сбирка за бохемата. Тези събирания му позволяват да се запознае с именити архитекти и художници. Друг досег с бохемското съсловие скулпторът е имал в кафене „Бразилия“, тъй като пътят му до ателието, в което работел, минавало през него. Там се виждал с хора, с които иначе не би се срещнал. Един от тях е писателят Валери Петров. За престоите си там академик Дамянов казва:

„За мен това беше „елитен клуб“. Бях младежът, който отиваше да слуша за постижения отпреди 20 години, преди нас, на възрастни хора, които носеха спомена отпреди 9-ти септември, за самия 9-и и след това.“

Относно участието му в изграждането на някои от емблематичните български паметници, Дамянов споделя, че това са били най-тежките, но и най-хубавите години. Определя паметникът в Шумен като най-трудоемката задача. Признава, че няма предпочитания. При изграждането на паметника на Асеневци във Велико Търново е имал големи тревоги, знаейки, че при някаква грешка, унищожава Търново. „До края изпитвах абсолютен ужас, защото знаех – при една неудача на този паметник, унищожавам Търново. Това ми беше абсолютно ясно. От най-хубавата централна гледка, ако се получи грозотия – край. Докато напипаме осите на хотела, на моста, на посоката на Боруна, на пътя, който отива към университета – всичко това бяха някакви случайни ъгли, в които, докато намерим доминантата, която да направи всяко едно нещо да присъства и да стане център на цялата система беше много трудно.“, споделя за тревогите си Дамянов.

Изкуствоведката проф. д-р Аксиния Джурова пише, че предвид проблемите и решенията, с които е трябвало да се справи Крум Дамянов и колективът, работил по монументите в Шумен, Велико Търново и Стара Загора, се е наложило скулпторът да прибегне към една нова стилистика, която в своя индивидуален подход към всеки от обектите е предполагала различни стилови решения. Това е моментът, в който Крум Дамянов се обръща към световната пластична съкровищница, като използва материалното наследство оставено ни от цивилизациите преди нас. „Така той влезе в модния антистил на постмодернизма и доста смело наложи своето разбиране за паметник в духа на това, което египетските майстори са влагали в него – излизане от конкретното преживяване – чувства, гримаса, усмивка, излизане от злободневието и от конкретиката на днешния ден. Т.е. осмислянето на идеята и реализацията й носеха послание, което бе насочено към бъдните поколения“, пише още Джурова.

Настрана от мемориалните комплекси, академик Крум Дамянов работи и по пластики, в които реактуализацията на библейските сюжети се интерпретира с използвания често от скулптора обърнат код. В тях прибягва до алегории, осъществявайки диалог с традицията – Сатир, Нимфа, Корида, Орфей и Евридика, Саломе, Квадрига, Сатурналии. „В интерпретацията на тези познати теми, препратките към съвремието са ясни. Това са пластики и композиции, изпълнени предимно в бронз и керамика. При тях художествената деформация и експресивната бравурна повърхност се подсилва от патината, която варира от топлите тонове – бакърени, охра и сиена на ръждата, до студени – зеленикави и сребристи на полираните части в тях. Така Крум Дамянов постига внушение за ерозирали от времето отломки от предишни цивилизации по нашите земи.“, пише Джурова.

Крум Дамянов изиграва важна роля в увековечаването на българската история и представянето й пред бъдещите поколения, чрез създадените от него и колектива му паметници. Разказал за славните български владетели чрез монументите си, той допринася за това да не забравяме славното минало на държавата ни и да бъдем горди с него.

Източник: sofiapress.com