С името Паскалева къща са известни два обекта – и двата изключително интересни, пазещи интересни моменти от историята на българина. Едната се намира в град Ивайловград. Тя опазва копринените спомени за земеделския отрасъл бубарство, който достига изключителен разцвет по нашите земи в недалечното минало.
Днес ще Ви разкажем за другата, също толкова интересна Паскалева къща – къщата, днес музей, на чорбаджи Паскал в Хасково.
Паскалевата къща в град Хасково ни отвежда в периода след Освобождението, във времето, когато от селски, хората бавно, с последователни темпове започват да се ориентират към градския, европейки начин на живот. Къщата била притежание на влиятелния по това време търговец чорбаджи Паскал, участвал в управлението на град Хасково в периода на Възраждането.
Къщата е издигната в средата на XIX в. от богатия хасковски търговец чорбаджи Паскал, баща на известния през 30-те години на XX в. книгоиздател Александър Паскалев. Тя е двуетажна и асиметрична. Представя домашната уредба на заможните хасковски семейства от следосвобожденската епоха.
Сградата представлява истински архитектурен шедьовър – с необикновения полукръгъл кьошк на горния етаж, чудесното разпределение на помещенията, прекрасните дърворезби по таваните. Музейната експозиция в нея, уредена от Регионалния исторически музей в Хасково, изненадващо разкрива съкровища от бита на хасковчани след Освобождението. Смайва смесицата на предмети от селския, градския и европейския бит по онова време.
На долния етаж особено интересна е кухнята – с откак и взидан до него в стената долап, миндер, полици, а в средата – бакърена синия. На нея се хранело семейството. Само в по-богатите къщи синките били медни, в другите били дървени. Виждат се бакърена тава, тенджери, челничка за кафе, меден ибрик и др. В близост до кухнята е трапезарията. Българският битов елемент, изразен най-вече в текстила – килими, завеси, покривка, се съчетава с идващите от Европа вносни порцеланови чинии (по масата и полицата).
Всекидневната, в която членовете на семейството са извършвали различни дейности през деня, е най-използваната стая. Тя гледа към входа на къщата и улицата. Наред с дарака и чекръка се виждат също и ютия и вносна шевна машина.
Централно място на горния етаж заема просторният салон. Изумява с кръглия кьошк в дъното и впечатляващата дърворезба на тавана.
Гостната стая е разположена отдясно на салона, между тях стената е с вътрешни прозорци. Странно е усещането, което провокират те: смесица от любопитство, естетическа наслада, сигурност, изненада. Дървените миндери в гостната съжителстват с вносни виенски мебели. Наред със сребърните прибори виждаме и руски самовар, и литографиите на Крум, Симеон, Иван Шишман, Стефан Караджа, Хаджи Димитър и, естествено, на стожера на семейството. Както всички стаи в къщата, и тази е застлана с хасковски килими и черги. Те са удивителни с ивиците си в различни багри и композиции, в които хасковлийката е втъкала тънкия си усет към красивото и естетичното.
Женската стая, в която младата домакиня канела приятелките си, вляво на салона, е също много оригинална. Маса, покрита с бродирана на ръка покривка, стар албум от 1890 г., сервиз за ликьор, лампи, огледало с дамски, модни за онова време, аксесоари.
Стаята за спане е според модата на времето. Желязното легло е застлано с копринена покривка с дантела, до него – порцеланов леген с кана за измиване и тоалетка с огледало. Дрешникът е пълен със сандъци. В тях са нареждани както дрехите на семейството, така и чеизите на момичетата
Паскалевата къща в град Хасково е изключително интересен паметник на културата, представящ един изключително колоритен период от историята на българския народ – Възраждането.
Източник: bulgariainside.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
