Сарафидевата къща – „малък дворец“, арена на исторически събития

Около Старата поща, стъпила на сегашната ул. „Стефан Стамболов” във Велико Търново, се намирала прочутата къща на Венетия (Винития) и Стефан Сарафови – Сарафиди, известна по името на собствениците си като Сарафидевата къща.

Къщата отдавна я няма, а сведенията за нея, доколкото ги има, са благодарение на издирванията на историчката Тодорка Недева.

Информация „за тая бележита къща” с модерен европейски вид ни е оставил в спомените си Тодор Янков от 1939 година:

„Тя е масивна постройка с търговски мази под нея и без особени някои вънкашни украшения. Вътрешността й, обаче, беше красива и великолепно наредена. Стените й бяха покрити с живопис, представляващ изгледи от пейзажи и градове; не липсваха и народни сюжети. Във всяко помещение висяха грамадни, венециански полилеи и също такива огледала по стените”.

Къщата не била собственост на кой да е, а на един от първенците в Търново. Богат и с голямо влияние сред властта преди Освобождението, Стефан Сарафов – Сарафиди, макар с гръцко име, но чист българин, се отличавал с родолюбие, а в поведението си не петнял името си и с „най-малката непочтена постъпка”. След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) той продължава да е част от каймака на търновското общество и е един от най-авторитетните местни търговци и индустриалци.

От Освобождението до 1885 г. в града работи негова фабрика за точене на коприна, намираща се на Севлиевското шосе, която през 1893 г. е наета за преработка на копринени пашкули за износ от търговските фирми „Д. Ангелов & и Ил. Петров” и „Ст. Георгиев &”. Като представител на елита той бил сред щастливите петима собственици на файтони. Неговото най-модерно за времето си возило се отличавало от останалите по това, че е покрито с червена коприна и се забелязва отдалече. Не по-малко известна в града е и съпругата на Стефан Сарафиди – Венетия. Тя била не само „природно будно жена”, но и е „учила в гръцко училище, когато български училища в града въобще не е имало”.

Сарафидевата къща е арена на исторически събития

През 1879 година в „този малък дворец” Стефан Сарафиди. „приютява” първите строители на нова България – участниците в Учредителното народно събрание, приело „Търновска”-та конституция. В дома на Стефан и Венетия Сарафови нощува руският императорски комисар княз А. М. Корсаков. За неговото посрещане там отново свидетелстват спомените на Тодор Янков: „Заобиколена от някои по-първи гражданки, тя (Венетия Сарафиди – б.а.) приветствува с кратка и уместна реч пристигането в къщата й на княз Дондуков, като същевременно малки момчета, облечени в бяло, пуснаха над главите на придружаващата княза свита няколко бели гълъби – символ на мир и любов”. При посрещането на руския императорски комисар във Велико Търново Евгения Кисимова, основателка на Женската община и на дружество „Милосърдие”, също приветства високия гост, пускайки чифт бели гълъби.

През същата знаменателна 1879 г. в известния търновски дом отсяда и новоизбраният български княз Александър I Батенберг. „И него г-жа Сарафиди радушно посрещна, при възторжените приветствени викове на навалицата”, свидетелства Тодор Янков. За нещастие, скоро в цялата западна част на Велико Търново избухва пожар, който „хвърли в тревога целия град и помрачи общата радост”. В този тежък момент „множество народ се трупаше и пред къщата на Сарафиди, дето бе отседнал князът”. Той самият, „дълбоко опечален”, застава на „доволно обширния балкон”, издаващ се над каменните стъпала пред къщата и безпомощно извърнал глава към пожарището, наблюдава трагедията, сполетяла старата българска столица.

Източник: m.regnews.net

Вижте повече на Patrioti Net