Сарафовата могила е куполно погребално подмогилно съоръжение, разкрито през септември 1995 г. от българския археолог доц. Георги Китов в рамките на научната експедиция ТЕМП.
Археологическият обект се намира се намира до с. Крън, на 5 km северно от гр.Казанлък, на 1 km вдясно от Републикански път I-5
В района на Крън са локализирани девет надгробни могили, разположени на север и северозапад. През 1965 г. е разкопана и проучена т.нар. „Крънска гробница“. Тя е открита в южната периферия на могилния насип, а входът ѝ излиза непосредствено в периферията на могилата. Гробницата е изключение сред известните в този район. Градежът на съоръжението е небрежен и нестабилен – гробницата е построена от ломени камъни, които са споени с кал. Тя се състои от правоъгълно преддверие, малък дромос и малка четриъгълна гробна камера. Декоративната ѝ украса се заключава само с фрагменти от оцветена мазилка в коридора на съоръжението. Обектът е датиран е от II век пр. Хр.
През 1995 г. в района на Крън, Георги Китов разкопава Сарафовата могила, под която открива куполно подмогилно погребално съоръжение, което експедицията разглежда като археологически обект с наименование Крън II.
Съоръжението е изградено в южната част на могилния насип и се състои от дромос дълъг 7 m, който е нетипично широк в сравнение с откритите до този момент в Тракия и две четириъгълни камери. Дромосът е изграден от камък, върху който е нанесена оцветена варова мазилка. Таванът на помещенията също е обработен с варова замазка, боядисана в бяло и бледорозово. Двускатният покрив е покрит с добре изработени, художествено изпълнени плоски и извити керемиди, което според Китов потвърждава предположението, че в Тракия най-първо е въведена керамиката като строителен материал в античния свят. Двете камери са изградени от големи, добре изработени и изпечени тухли. Подовете им са обработени с варова мазилка, а стените с дебел пласт щукатура, оцветен в хоризонтални пояси от червено, розово, жълто до оранжево, черно и виолетово.
Цветовите пояси са подредени различно в дромоса и всяка една от камерите. Пластичната им подредба и това, че са са набраздени от хоризонтални и вертикални линии, прави стените да изглеждат като изградени от полиран мрамор. Оцветяването, особено това в централната камера е отлично запазено и има блестяща повърхност.
Намерените в гробното съоръжение под Сарафова могила археологически находки се датират в края на IV век пр. Хр. Те без съмнение принадлежат към последното погребение в гробницата, която вероятно е построена няколко десетилетия по-рано.
Според Георги Китов оцветяването във гробницата е аргумент за съществуването на тракийска школа в античната живопис, чийто център вероятно е разглеждания район, като въпросната школа е просъществувала в рамките на поне едно столетие.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
