Снежина Петрова Петрова е българска театрална и филмова актриса, една от най-успелите актриси от средата на 1990-те години до днес.
Има роли в емблематични за българския театрален живот представления като „Три сестри“ – последното представление на големия режисьор Стоян Камбарев, което той постави в театър „София“ преди смъртта си, „Таня, Таня“, „Марат/Сад“ на Явор Гърдев, „Монолози за вагината“, „Археология на сънуването“, „Месец на село“. Участва в почти всички театрални постановки на режисьорката Десислава Шпатова.
През 1994 година завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в експерименталния клас на Маргарита Младенова, Иван Добчев и Георги Дюлгеров. По време на следването си играе в спектаклите на Театрална работилница „Сфумато“, а след дипломирането си до 2005 година е актриса на свободна практика. През 1994 година играе в пиесата „Частите на нощта“ от Георги Тенев, режисьор Явор Гърдев, Сливенски драматичен театър, а през следващата година в копродукция на Димитровградския и Хасковския драматичен театър „Слугините“ на Жан Жоне, режисьор Явор Гърдев.
През 1996 година Снежина Петрова става съосновател и изпълнителен директор на сдружение „Легал Арт център“ за независими театрални проекти, които са поставени на сцените на Сатиричния театър, Младежкия театър, Театър 199.
Прави специализация по актьорско майсторство при Кшищоф Зануси (1999 г.) и по съвременни танцови техники при Робърт Таниън.
От 2005 година е асистент на Цветана Манева и преподавател по актьорско майсторство в департамент „Театър“ на Нов български университет. През 2012 г. става ръководител на департамента.
По-известните ѝ роли са в постановките:
- „Веселите Разплюеви дни“, реж. Младен Киселов
- „Психоза 4:48“ на Сара Кейн, реж. Десислава Шпатова
- „Месец на село“ от Иля Тургенев, реж. Маргарита Младенова
Освен в театъра Снежина Петрова се изявява с роли и в киното. Играе във филмите:
- 2016 – „Жалейка“
- 2014 – „Потъването на Созопол“, реж. Костадин Бонев
- 2014 – „Буферна зона“
- 1997 – „Valkanizater“
- 1996 – „Платено милосърдие“, реж. Георги Дюлгеров
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
