Радибош е село в Западна България, намира се в община Радомир, Област Перник.
Отстои на 14 км западно от общинския център Радомир и на 50 км югозападно от столицата София. В близост до Радибош са селата: Ковачевци (западно), Косача (северно), Копаница (североизточно) и напуснатото Пчелинци (южно).
Село Радибош се намира в историко-географската област Мраката. Множеството му махали са пръснати из южните склонове на планината Черна гора, някои от които край северния бряг на язовир Пчелина. Средната надморска височина на селището е 750 м.
Днешното село Радибош е възникнало през средновековието върху развалините на антично селище, останките на което и сега се забелязват в местността „Прохор“, в двора на бившето селско стопанство. Днес на площ от около 10 дка се разкриват материали от късната античност – строителна и битова керамика.
В миналото на това място са разкривани зидове на крепостни стени и сгради, долиуми (делви), монети и много керамика. Близостта на укрепеното селище до намиращите се в околността синхронични крепости, определя принадлежността му към Черногорската укрепителна система от поречието на река Светля.
Село Радибош е и старо средновековно селище, което през турското робство е играело ролята на религиозно-духовен и просветен център сред околните села. Стародавният му произход е доказан от множество писмени източници, и предимно от османските данъчни документи.
Ценна информация за селото черпим от обширния тимарски регистър за Кюстендилски санджак от 1570/73 г., където е записано под името Радибожде. От същия списък се разбира, че то е причислено към нахия Сирищник, и че в него живеят 49 християнски семейства и 35 неженени. Селището се среща и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. с името Радибош Гелекофча, и отново принадлежащо към нахия Сирищник.
Съществуването на Радибош през късното средновековие като значително селище е засвидетелствано и от двата християнски култови паметника, изградени през същия период – църква „Света Петка“ и Радибошкият манастир „Св. Троица“. Сега черквата „Св.Петка е реставрирана и добре подържана, но манастирът тъне в забрава и се руши.
За периода XVII – началото на XIX век сведенията за селото са откъслечни, изхождащи предимно от случайни преписки и помениците на Рилския и Зографския манастир.
Данните за Радибош зачестяват особено през Възраждането, когато се превръща в духовно-просветно средище, обединяващо околните села. Според епархиалните списъци на Кюстендилска епархия, тогава селото е било център на енория.
В първата половина на XIX в. до старата черква „Св. Петка“ е било открито килийно училище. То е първото килийно училище в Радомирско. Според местни предания, в училището през 1870 година отсяда Васил Левски и основава революционен комитет.
След Освобождението селото продължава по възходящия си път на развитие, който бива прекъснат в годините след 1944 г. посредством насилствено наложената колективизация на селското стопанство, причинила вълна от изселване към градовете. Поредният удар е нанесен с идването на т. нар. „демократични промени”, след 1989 г., когато селището съвсем обезлюдява, достигайки днешното си положение – „със затихващи функции, на доизживяване“.
Но въпреки целия този упадък, не всичко е загубено. Чудесните природни дадености, съчетани с наличието на културно-исторически паметници, отварят реални перспективи за развитие на селския, културния и поклонническия туризъм. И ако към това се прибавят и забележителностите из близката околност, които не са никак малко, то тогава ще се предостави прекрасната възможност с. Радибош да влезе в маршрутите на една уникална по рода си дестинация.
Източник: svetimesta.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
