Според древните вярвания светът е рожба на женското начало, което се отъждествява със земята и плодородието. Неговият образ е Великата богиня-майка.
Едно от първите изображения на Великата богиня-майка по българските земи е намерено в района на Пазарджик.
То е изработено през V хил.пр.Хр. и представлява глинена фигура на седнала жена. При моделирането й е приложена характерната за изкуството от каменната епоха стеатопигия – подчертаване до хиперболизиране на формите на женското тяло.
По този начин праисторическият майстор целял да изтъкне функцията на жената за продължаване на рода, а оттам и плодовитостта на земята, на вечно възраждащата се природа, която ражда, дава плод и продължава съществуването на всичко живо. Женски фигури от кост , глина и камък се откриват не само в неолитните селища на територията на България.
За историята на изкуството и за археологията, Великата богиня-майка, намерена в района на град Пазарджик, представлява забележителен паметник на праисторическата пластика, със свои естетически и художествени норми. Статуетката е намерена през 30-те години на 20 в. и оттогава се превръща в емблема на антропоморфната пластика от новокаменната епоха. Оригиналът се съхранява в Природо-историческия музей на Виена, Австрия.
Най-ранната и една от най-известните праисторически Венери е каменната статуетка от Вилендорф, Австрия, датирана около 20 000 г.пр.Хр. Това, което занимава учените, е фактът, че древните хора не са обръщали особено внимание на главата на тези идоли. Формите на тялото са прекалено развити, докато чертите на лицето са предадени съвсем схематично, а в някои случаи дори липсват. Праисторическите женски фигурки се използвали в обредите на религиозен култ, свързан с плодородието. Липсата на писменост по онова време обаче не позволява на учените да узнаят името на богинята.
Сравнявайки различни наблюдения, изследователите стигат до заключението, че женските фигурки от глина и много рядко от камък изобразяват едно и също божество, което може да се нарече Великата богиня, майка на всички богове. Някои специалисти дори смятат, че култът към тракийската богиня Бендида, появил се доста по-късно, в действителност е продължение на същия древен култ.
Любопитно: Още през средния неолит и особено през късната новокаменна епоха хората започнали да изработват идоли (от гръцки – образ, фигура) от кост, камък, глина, за да придадат материален образ на почитаните от тях свръхестествени сили и природни явления. Първите идоли най-често били антропоморфни (с черти на човек) и по-рядко – зооморфни (с черти на животно). Един от първите култове, зародил се още през късния палеолит е към жената-майка. От него водят началото си повечето древни култове. Жената дарява живот и нейният образ символизира култа към майката-земя и плодородието. Затова почти всички от познатите праисторически идоли са женски.
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
