На 4 януари 1878 ген. Гурко превзема София, като разгромява армията на Осман Нури паша. Следва последното поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превземането на Одрин, с което на практика е сложен край на Руско-турската война (1877-1878), която е 10-тата между двете империи – Руската и Османската.
През 1878 г. в мразовития, но съдбовен 4 януари, в София влиза генерал Гурко. От Русия заедно с водените от него воини, той носи и една икона, копие на чудотворната икона на Света Богородица – „Радост на всички скърбящи“. И днес, вдясно от централния вход на софийския Митрополитски храм „Света Неделя“, тя утешава вярващите.
Как се стига до освобождаването на София
След падането на Плевен на 10 декември 1877 г., Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина. На 27 декември 1877 г. Сюлейман паша установява главната си квартира в София. Преминавайки успешно планината, частите на Западния отряд на Гурко се съсредоточават при село Яна. Орханийската османска армия след Битката при Ташкесен се оттегля в Софийското поле. Западният отряд на Гурко преминава към операция по разгрома на Орханийската османска армия, съгласно плана за заключителните действия във войната.
Част от силите на Западния отряд на Гурко, 20 000 войника и 46 оръдия, командир генерал-майор Отон Раух са насочени в Софийското поле. Групирани са в две колони: дясната колона на генерал-лейтенант Николай Веляминов нанася удар от север, а лявата колона на генерал-майор Отон Раух от изток. Противникът е Софийската османска част, 15 000 войника, командвани от Осман Нури паша. Той е заел подстъпите към София и укрепленията около града.
Боят при Горни Богров
На 19/31 декември 1877 г. османски сили (5 000 войника) се насочват срещу колоната на генерал-лейтенант Веляминов (4 200 войника). Противникът опожарява Долни Богров и Ботунец. Води се престрелка. На следващия ден 20 декември/1 януари, атакуват фронтално. Отбити са две атаки и опит за обхващане на руските флангове. След руска контраатака противникът изоставя Долни Богров и е преследван до свечеряване.
Боят при Враждебна
На 21 декември/2 януари колоната на генерал-майор Раух излиза от село Саранци и се насочва към Горни Богров. Преминава река Искър и води престрелка при моста до Враждебна. Противниковите сили са подложени на артилерийски обстрел и обход на левия фланг от Лейбгвардейския Преображенски полк. Те обаче не издържат на натиска и след като запалват моста, се оттеглят към София.
Освобождаването
Силите на Западния отряд на Гурко преминават в общо настъпление на 22 декември/3 януари. Колоната на генерал-лейтенант Веляминов превзема с. Кубратово, с. Биримирци и изпраща разезди към Орландовци. Колоната на генерал-майор Раух овладява моста при чифлика Чардакли (дн. Врана) и прекъсва пътя за отстъпление в направлението на София – Пловдив. Кавказката казашка бригада (полковник Иван Тутолмин) настъпва в направлението Дървеница – Бояна. Изправен пред реална заплаха от обкръжаване, Осман Нури паша започва бързо изтегляне в направлението Перник – Радомир. По шосето са изоставени 6 000 ранени и болни войници. С намесата на чуждестранните консули (Вито Позитано и Леандър Леге) е осуетен опит за подпалване на града. На 23 декеври/4 януари 1878 г. в София влизат първите руски части: Кавказката казашка бригада и Гродненския Хусарски полк. Завзети са големи военни складове с боеприпаси и продоволствие. В катедралния храм е отслужен благодарствен молебен в присъствието на генерал-лейтенант Йосиф Гурко и генерал-майор Отон Раух.
Резултати
След битката при София Орханийската османска армия престава да съществува като организирана военна сила. На Османската империя са нанесени непоправими човешки и материални загуби. Открито е за настъпление направлението София – Пловдив – Одрин. Пловдив е освободен на 16 януари, а Одрин е превзет на 20 януари.
„Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват партина през преспите и чудовищния студ“. Това ще каже по-късно генерал Йосиф Гурко.
Източник: epicenter.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
