Павел Калянджи е български просветен деец.
Павел Цанев Калянджи е роден на 4 януари 1838 година в Лясковец. През 1859 година завършва Ришельовския лицей в Одеса, след което е учител в родния си град, в Галац и в Южна Бесарабия. Там той развива активна дейност в полза на преподаването на роден език сред бесарабските българи и е сред инициаторите за създаването на Комратско централно училище по подобие на Болградското.
Автор е на „Български буквар“ (1861), „Кратка читанка за взаимните училища“ (1861), „Другар за детцата“ (1867), сътрудничи на вестник „Дунавска зора“. След Освобождението е търговец във Варна, издава там вестник „Свободна България“.
Павел Калянджи сътрудничил на български вестници в Цариград и Браила, а в обиколките си из българските селища събирал народни песни и умотворения. От 1871 г. бил избран и за дописен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). В навечерието на Априлското въстание от 1876 г. той предал от името на българите в Кишинев, където живеел по това време, 5000 франка за въоръжаване и екипировка на въстаническата чета под войводството на Христо Ботев. И по време и след Освободителната война пледирал в подкрепа на общонационалната българска кауза и взел участие в устройването на новата българска власт като председател на окръжния съд в Провадия, председател на училищното настоятелство във Варна и др.
Павел Калянджи умира на 15 август 1890 година
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
