Честит рожден ден пожелаваме днес на Васил Николов!
Васил Николов е български археолог-праисторик, член-кореспондент на Българската академия на науките и заместник-председател на БАН от януари 2017 г.
Васил Атанасов Николов е роден в Бяла Слатина на 31 декември 1951 г. През 1976 г. завършва „История“ с профил „Археология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След това над 7 години е безработен заради „политически некоректен“ произход.
Работи в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките от 1984 г. Заемал е длъжностите ръководител на Секцията за праистория (1989 – 1999), заместник-директор (1999 – 2003), директор (2003 – 2007) и председател на Научния съвет (2003 – 2015). През 1991 г. е директор на Дирекция „Музеи и художествени галерии“ в Министерството на културата. Защитил е 2 дисертации за придобиване на научни степени: „Орнаментация на рисуваната раннонеолитна керамика от българските земи“ (за „кандидат на историческите науки“, 1982) и „Проучвания върху неолитната керамика в Тракия. Керамичните комплекси Караново II-III, III и III-IV в контекста на Северозападна Анатолия и Югоизточна Европа“ (за „доктор на историческите науки“, 1998). Избран е за професор през 1999 г.
Сферата на научните му интереси обхваща новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр.н.е.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа.
Автор е на 11 самостоятелни и колективни монографии и на над 220 статии и студии в български и чужди научни издания. Научните му приноси са в областта на късната праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитна керамика, праисторическа архитектура, специализирани производства през халколита (вкл. солодобиване), комплексно общество през халколита, религиозно-митологична система на древните земеделци, праисторически ямни комплекси, първи каменни праисторически крепости в Европа и т.н.
Ръководител е на теренните проучвания на селищните могили в Караново (съвместно с проф. Щ. Хилер, българо-австрийска експедиция, 1988 – 2005), Капитан Димитриево и Крън, на неолитните селища Слатина (София), в Сапарева баня, Ковачево (съвместно с Л. Перничева, М. Лихардус-Итен, Ж.-П. Демул, българо-френска експедиция, 1990 – 2007), Елешница (съвместно с проф. А. Радунчева) и Мурсалево (съвместно с К. Бъчваров), както и на неолитните ямни комплекси в Любимец и Капитан Андреево (съвместно с В. Петрова). Проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен център Солницата (Провадия) от 2005 г.
Главен редактор е на списанията „Старини – списание за балканска археология“ (1999 – 2005) и „Археология“ (от 2001 г.), поредицата “Studia Praehistorica“ (от 2005 г.), годишника „Известия на Старозагорския исторически музей“ (2005). Редактор е на сборници със статии (15 в България и 2 в Германия), 4 книги и публикационната поредица „Tell Karanovo“ в Австрия.
На 9 януари 2017 г. е избран за заместник на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, наред с чл.-кор. Константин Хаджииванов и чл.-кор. Костадин Ганев. Член-кореспондент е на Австрийския археологически институт (Виена) и Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия). Почетен член е на Хумболтовия съюз в България (и негов председател в продължение на 2 мандата, 2006 – 2011) и на Института по археомитология, гр. Себастопол (щ. Калифорния, САЩ).
Получавал е многобройни стипендии и отличия, най-важни от които са Орденът за заслуги на лента на ФРГ (2008) и изследователските стипендии на фондация „Александър фон Хумболт“, Бон (за първи път през 1991 – 1993 г. в Университета на Саарланд в гр. Саарбрюкен, Германия). Обявен е за почетен гражданин на Провадия през 2016 г.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
