Шаплъдере е местност при устието на река Марица, в Беломорска Тракия, където някога се намирал древнотракийският град и старогръцка колония Енос. Плочата е намерена тук през 1917 г., докато се подготвяли окопи за българската армия през Първата световна война. Датирана е в V в. пр. Хр. и върху нея е най-ранното изображение на кола в Тракия.
Плоският релеф на мраморната плоча изобразява конник, кола с четири колела, колар и зад него пътник. На места върху фона личат следи от червена охра, които свидетелстват, че релефът е бил живописван. Ремъците и юздите вероятно са били бронзови или позлатени , а гривните на конете, косите и дрехите на пътниците са били изрисувани – това е характерният похват в изобразителното изкуство през класическия период (V-IV в. пр. Хр.) в района на Средиземноморието.
Сюжетът на сцената се среща изключително рядко. Някои изследователи смятат, че плочата от Шаплъдере е част от голяма композиция, която представлява погребално шествие по пътя към отвъдния свят. Изображението на кола с четири колела свидетелстват за високото общество положение на покойника, тъй като подобни средства за превоз били привилегия на аристокрацията.
Погребалният ритуал, изобразен на плочата от Шаплъдере, намира археологическо потвърждение с находките от Стрелчанската гробница и Могиланската могила край Враца, датирани в V-IV в.пр.Хр.
Любопитно: Античният град Енос за първи път се споменава от Омир като място, откъдето тракийският вожд Пейрой идва под стените на Троя. Омир го назовава предводител на всички траки, чиито земи обгражда „мощно течащият Хелеспонт” и го представя като херой (божествен герой). Вождът на етолийците убива Пейрой под стените на Троя, но не успява да отнесе неговите доспехи, „разтреперан от ужас”, поради прииждащите траки, които с дълги копия защитават тялото на вожда си.
В древността Хелеспонт наричали днешните Дарданели (проливите между Егейско и Мраморно море). Според древните автори траките били многоброен народ, само индийците били повече от тях. Те населявали земите от долнототечение на Дунав до Егейско море, от река Вардар до Северозападна Мала Азия.
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
