Българският офицер Георги Агура е роден в Бесарабия на 8 февруари 1853 годинна. Той учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. През 1879 година завършва първия випуск на Военното училище в София, а на 10 май е произведен в чин подпоручик и зачислен към 1-ва пеша батарея.
През същата година Агура става адютант на княз Дондуков-Корсаков, след което е флигел-адютант на княз Александър Батенберг.
На 25 август 1880 г. той постъпва във Военно-юридическата академия в Санкт Петербург, и я завършва през 1883 г. Георги Агура е първият български офицер с юридическо образование.
През 1884 година той е военен следовател, прокурор и преподавател по Военна администрация във Военното училище. След Съединението става началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор на Княжеството.
По време на Сръбско-българската война от 1885 година, Агура е командир на Княжевския (Владайския) отряд, който получава задача да завземе и отбранява Владайското дефиле и Бучинския проход. При настъплението към Цариброд той командва колона, която участва в освобождаването на града.
След войната Агура служи във Военносъдебното ведомство и участва в разработването на Военнонаказателния закон. Той ръководи приемането на нов Дисциплинарен устав във войската. В периода 1886-1901 година преподава закони и етика във Военното училище.
През 1895 година излиза книгата на Агура „Сравнителна критическа студия“, която съдържа дисциплинарните разпореждания, действащи в нашата войска, във войските на съседните държави и в по-големите европейски държави. През 1900 г. полковник Агура написва текст за националния химн, който да замести ‘Шуми Марица’. Въпреки натиска, оказан от цар Фердинанд I, обаче, новият химн не е приет. Все пак царят решава да го направи дворцов химн. Така се появява т.нар. „Химн на Н.В. Царя“,чийто композитор е Емануил Манолов:
Всемогъщи прави Боже,
молим Царя ни пази.
Дай му сили, за да може,
зли поврати да срази.
За погром на враговете,
и за славни бъднини,
Боже, Царю на Царете,
дай на Царя светли дни.
А на българското племе,
ума, Боже, просвети,
със любов да се обеме
и задружно процъфти.
Чрез съгласие да може
силна воля да развий,
чрез напредък дай му, Боже,
славно име да добий!
На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от възкачването си на престола, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Агура е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.
По време на Балкансата война, генерал Агура е главен военен прокурор и началник на Военно-съдебната част.
Генерал-лейтенант Георги Агура умира 10 февруари 1915 година в София.
Източник: teenproblem.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
