Трифон Панов – един зачеркнат апостол на революцията

Трифон Панов е най-онеправдания революционер от великото предосвобожденско минало.

Професор Пламен Митев го определя като позабравен, но истината, че отдавна е дебело зачеркнат. В резултат на котерийни борби този другар на Ботев, обиколил в паметната 1876 г., подобно Левски, цяло румънско, където има българи, герой от Освободителната война, подпредседател на четири обикновени Народни събрания днес е непзнат дори за мастити историци.

Авторите писали за него се броят на пръстите на едната ръка. В родното му село Мокреш, Ломско, няма да намерите дори двама души, които да ви кажат по две думи за него. Не е по-различно и положежнието в Лом – града, в който е прекарал години от живота си.

В оскъдните данни за него неточна е дори годината на раждането му – сочи се нелогичната 1846 г. дори 1840 г. Никой не си е направил труда да се съобрази с един документ за венчавката му през 1888 г., пазен в архива на катедралната черква „Свети Димитър“ във Видин, нито пък обръща внимание на негово изказване в Парламента, в което той пространно обяснява как училите в Русия българи се принуждавали поради липса на метрични (кръщелни) свидетелства да си измислят и натъкмяват според необходимостта години.

Трифон Панов учи в Одеса благодарение на чичо си Димитър Гилин, герой от Видинското въстание през 1850 г., полковник от руската армия, герой от отбраната на Севастопол в Кримската война, награден от императора с имение „Вигода“. През 1867 г., завършил шести клас на Втора Киевска гимназия, както сам пише в необнародваните си спомени, съхранявани в Националната библиотека „разпален от известията за народно раздвижване“ поема към Сърбия, за да се запише в легията на Раковски. На кораба „Германия“ се сприятелява с Никола Войводов и Цвятко Павлович става неволен свидетел на убийството им и оставя най-точното описание на драмата. Прибира калпака на Войводов и после го предава на Панайот Хитов с когото другарува.

В архива на Панов (както в Националната библиотека, така и в БАН) има особено ценни сведения за живота на българите в легията, като не се пестят истини и не се дава така познатата ни идилична картина. Панов споменава за недобри слухове за училището и за крамоли между учениците и офицерите-преподаватели.

Върнал се в Русия, той завършва юридическия университет през 1876 г. и се явява първият дипломиран български юрист.

През тия години (има едно прекъсване през 1871 г., когато пътува през Цариград обратно за родното си село) той дружи с прогресивин младежи като известния по-късно народоволец революционер Желябов. Кореспондира си със студенти от Московския университет.

Има един ценен документ за неговата среща през 1871 г. в Цариград с Левски (АНИ на БАН, а. сбирка 2269), но за съжаление той изчезва след ползване от култова българска историчка. През същата година на връщане в Русия минава през Румъния и тогава възниква у него идеята за апостолска дейност сред разединената емиграция там, нещо което е тревожело и самия Васил Левски.

Със завършването на Новороссийския университет започва и апостолската дейност на Трифон Панов сред емигрантите в Русия и Румъния.

Професор Александър Бурмов го определя като „главен агент на българската либерална буржоазия за овладяване ръководството на въстанието и национално освободителното движение от българи емигранти в Русия и Румъния“.

През февруари, март, април той извършва огромна по мащаби дейност и успява дори да устрои общо събрание в Браила за създаване на Централен комитет. Пръв помощник му е Киряк Цанков. Сред близкие му приятели е и генерал Иван Кишелски.

В писмо до Панайот Хитов Петър Мишайков пише, че дошъл от Русия Трифон Панов, който върши много работа по обединяването на комитетите в Русия и Румъния, и завършва с „уверен съм, че ще сполучи в предприятието си“.

В своята апостолска дейност Трифон Панов се сближава с Евлоги Георгиев и в негово лице придирчивия деец е обнадежден за делото му.

Панов откровено пише и за лошото впечатление, което оставя у него Любен Каравелов и това е истински принос в изясняването на делото на този революционер и писател, крайно противоречива натура и, както го описват някои историци агент на Белград.

Панов не крие и крамолите сред емиграцията в Букурещ, която е довеждала до отчаяние навремето си и Левски.

Особено активен е Панов срещу сърбоманията, опитваща се чрез Каравелов да овладее революционното дело. Не отрича необходимостта от братска помощ, но държи предводителство на наши войводи, обвинявайки сърбите в неискреност. Особено настойчив е в отношението си към Белград с Евлоги Георгиев и не без негово влияние видният българин отблъсква упорити опити на сърби, представящи се за заинтересовани от освобождението на България, с това, че не е упълномощен от българския народ да приема такива важни за съдбата му решения.

Един от малцината изледователи на живота на революционера – Генади Вълчев, пише:

„Панов се явява истински представител и политик на още невъзобновената българска държава и води такива важни преговори, свързани с освобождението на поробеното ни отечество“.

Дейността на Панов е оценена и от Киряк Цанков в писмо до Иван Мумджиев:

„Надеждата ни сега е в Панова“.

Ние тук не се спираме и на една дезинформационна шпионска игра на Трифон Панов и Христо Ботев, защото тя заслужава отделно внимание, каквото прочее вече сме й отделяли.

Дейността на Трифон Панов си остава неизследвана, а няма да е пресилено да заключим, че нему до голяма степен се дължи строяването под знамето на опълчението на първите 700 български доброволци в Кишинев.

По време на Руско-турската война, както пише сина му Никола в писмо до Националната библиотека при предаване архива на баща си през 1956 г., „е бил преводач секретар в щаба на княз Черказки, взема дейно участие във войната, за което е награден с орден „Светослав“ – златен“.

След Освобождението се установява в Лом, избиран е депутат последователно в четири народни събрания, както е бил и подпредседател в тях. Бил е и окръжен управител на Видин после дълги години адвокат в Лом и нотариус във Видин.

Той беше весел и кротък човек“ пише за него Петър Манолов.

В дописка в русенския вестник „Славяни“ от 25 април 1881 г. пък има отбелязано, че е с „природен благороден характер и трудолюбие“.

Във Видин пламва голямата му любов към Катерина – дъщеря на известен търговец Севастаки Гънзовянов, която среща за първи път дванадесетгодишна и осем години я чака за порастне, като отива под венчило с нея през 1888 г.

Разбира се, човек като Трифон Панов не може да мине без политически противници и те са от консерваторите. Особено ожесточен с него е Филип Симидов, който използва написването на биография на Филип Тотю за разправа с политическия си противник Панов. В биографията фигурира другаруването на крилатия войвода с Трифон Панов в Одеса, гостуването често на дома му и приписва на революционера незаконна връзка на жена му Фросинка по време на пресотя му в затвора, обвинява Панов в безнравственост, а ние прочетохме достатъчно факти, които опровергават това твърдение и не искаме да се спираме повече на него.

Симилов не е единственият враг на Панов. В дневника си Константин Иречек е записал нещо доста любопитно, хвърлящо допълнителна светлина: „Трифон Панов се отчисли от длъжност окръжен управител на Видин, защото безпристрастно изпълняваше длъжността си…“

Картинка, позната и до ден днешен…

В края на живота си, огорчен от нравите и от катастрофата в Първата световна война, наред с изобличение на политиката на Васил Радославов, Трифон Панов оставя и жестоки редове:

„Аз никога не съм допускал, че българинът може да бъде толкова алчен и предател народен. Българите сме негоден народ, грозни алчници, готови да продадем баща и майка, то само по себе си разбира, че по-голяма майка от отечестовото има ли..“

Много скоро след тия редове напуска замния живот на 29 декември 1918 г…

Борис Цветанов

Източник: desant.net

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!