От българските земи произхождат няколко шедьовъра на късноантичното златарство, сред които е и великолепното съкровище от Варна.
То се състои от 11 златни предмета с общо тегло 417 г. – две гривни, диадема, три огърлици (една цяла и две- запазени частично), кръст и две апликации от колан.
Най-забележителни са гривните. Теглото им е 220 г – половината от цялата находка. Състоят се от две части – краищата на широка, дъговидно извита ажурна лента са захванати чрез шарнир от кръгла плочкa.
Диадемата е съставена от две ленти, свързани с петоъгъглна плочка, също чрез шарнир. Украсена е богато с перли, опали и инкрустирани цветни стъкла. По лентите ажурно са очертани геометрични фигурки. Апликациите за колан представляват плочки с петлици за закрепване към ремъка, покрити с клетки, запълнени с малахити и гранати.
Накитите са дело на изкусни майсори, които умело са използвали всички познати по това време златaрски техники.
Стилното и колоритно съчетаване на злато и перли, цветни камъни, стъклени пълнежи и емайл обединява накитите въпреки различните техники на изработка. Накити, подобни на тези от Варненското съкровище, се носели от аристокрацията във Византийската империя през V И VI в. и в държавите, които били под нейното културно влияние.
Придворните дами на императрица Теодора (съпругата на император Юстиниан), изобразени на мозайките в църквата „Свети Аполинарий“ (в италианския град Равена) носят гривни, които много приличат на варненските.
Златните бижута от Варненското съкровище са важен паметник за изучаване на културата на времето, когато младият християнски свят е във възход. Те са едно от свидетелствата, че Византия съхранява сложните технологии на античното приложно изкуство и ги предава на средновековна Европа.
Върху лицевата страна на нагръдния кръст, чрез тънки пластинки са оформени клетки с форма на правоъгълник и стилизиран лист. В „листата“ са монтирани зелени малахитови плочици, а в правоъгълниците около тях – яркочервени пластинки от алмандин (вид гранат). На обратната страна на кръста има растителни мотиви, но нанесени с резец.
Върху лентата с плетеница от тънки златни пластинки на една от гривните е изобразена виеща се лоза с гроздове, чиито зърна са от перли. Лицевата страна на плочката е украсена с геометрични орнаменти, чиито клетки са запълнени със стъкло и голяма перла в средата. На обратната страна на гривната е изобразена птица.
Най-запазената огърлица е съставена от покрити с гранули триъгълни плочици, които се редуват с висулки. На висулките са нанизани перли, полускъпоценни камъчета, а между тях кръгли зелени и светлосини стъкла, инкурстирани в златни гнезда.
Любопитно: Скъпоценните накити са открити от студенти през 1961 г. при строеж на лятно кино на варненската улица „Княз Борис“. Това е на около 500 м извън североизточната част на крепостната стена на ранновизантийския Одесос и няма следи мястото да е било обитавано. Неговият собственик го заровил далече от чужди погледи и избягал с намерение да се върне и да го прибере.
Това подсказва, че е скрито при някое от многобройните нашествия на аварите и славяните в края на VI в. – началото на VII в. Те превзели и разрушили града, а част от жителите избили. Между тях сигурно е бил и укривателят на съкровището.
Източник: nasamnatam.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
