Крепостта Зареница е на левия бряг на Лютидол, 5 км източно от Павелско и толкова на юг от Нареченски бани. В ,,Атлас по българска история”, 1963 г. е отбелязано: ,,Последно огнище за съпротива срещу турците”.
Откога е крепостта? Опазените зидове от едри каменни блокове до 2 м. говорят за едно дело на траките. От изток Зареница има 200 м. отвесна стена, страшна за гледане, непристъпна от Лютидол.
Човек потръпва пред тая чудовищност, която е достъпна само от запад, откъм Гора. Предохранителната й стена, от запад дълга 213 м., днес е разрушена, бе разкрита през 1978 г. Вътрешната стена, дълга 111 м., има добре запазени зидове, дебели 3, 40 м.
Входът й е 3 м. широк. От него на юг до ръба на отвесната скала има зид с дължина 12 м. На север от входа до първата бойница са 18 м. Тя изпъква с 3 м. вън от зида. Следва 27 м. зид на изток до втората бойница, четириъгълна и по-голяма от първата. До ръба на отвесната скала има още 36 м. Любопитно е, че много от мерките са кратни на 3.
Крепостното пространство вътре е около два дка. Вода днес до крепостта няма. Пролет, при топене на снеговете се явява мокро място по северната й страна – Амужова падина, което показва, че в старо време там може да е текла вода.
Откъде е дошло името на крепостта?
Вестник ,,Народний глас”, Пловдив, помества на 28 април 1882 г. от Павелско дописка без автор: ,,В селото има един старец на 107 години, който разказва, че на Зареница се е държал срещу турците българският юнак Зарю. Било нощ, защитниците на крепостта останали без хляб и помощ.
От войската се чул вик, спуснала се мъгла, турците нахлули, вика сметнали за вик на предаване. През отворените врати на крепостта турците във вихъра си се изсипвали през отвесната стена в пропастта. Труповете се вмирисали и дали името на дерето ,,Лютидол” “.
В писмо до Ив. Андонов Т. Въргулев казва още, че селото е основано от някой си Павел, чийто син Зарю е основал и крепостта.
През 1907 г. Неделев (Ст. Н. Шишков) също посещава ,,самоградното кале” на Зарът, както се изразява той. Удивен от каменните блокове, по метър и два големи, бойниците, недостъпността, Шишков я описва.
Дечов е записал: ,,Когато в Ропката узнали, че крепостта Зареница е взета, населението се изплашило. Едни забегнали към горите и пещерите на сегашното село Орехово, други – по течението на Чепеларската река”.
Археологическата експедиция ,,Родопи 1978 г.”, водена от Б. Чапъров от Пловдивския музей, като разкри на 24 юли крепостните селища на връх Пашалийца и Локвата, замина за Зареница. Чапъров бе поразен от стената към Лютидол. Съжали, че досега е пренебрегвана…
Той я определи като дело на траките. Така я бях описал и аз през 1974 г. За бойниците Чапъров твърди, че са явление от V в. преди новата ера. Крепостните стени са зидани на кална основа. През вековете калта от лицето на зида е отлетяла и се получава впечатление за суха зидария.
Чапъров е на мнение, че пътят от Абдера на Бяло море през Родопите и Стара планина за Дунав е охраняван от тая крепост.
Георги Пашев
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
