След освободителната война признателна България възлага на комитета „Цар Освободител“, чийто председател е Стоян Заимов, да съгради паметници „неугасими ламбади“ в чест на падналите руски воини.
За кратко време комитетът организира подписка за дарения и заедно с помощта на държавата изгражда първоначално паметника на Цар Освободител в София. После усилията са насочени към Плевен, града, край който са се водили едни от най-тежките сражения, решаващи за изхода на войната. Обновява се къщата, където императорът връща сабята на Осман паша, издига се в центъра на града мавзолеят, а след това и парк-музеят, наречен на името на генерал Скобелев. Само за четири години след откриването на този парк той е посетен от 10000 руснаци, 12000 румънци, 22500 българи, 1000 души от Западна Европа, както и от много турци, наследници на участници във войната. Всички те идвали на поклонение като на свети места и оставали потресени от видяното.
Този парк се намира в югозападната част на града, като на юг е т.нар. Мъртва долина, чийто килим от рози напомня за кръвта, текла тук след сраженията, а на най-високото място, непосредствено преди редута Кованлък се издига Панорамата, пред която вече 40 години не спира потокът от посетители – наши и чужди. Идеята за създаването на този парк е на стария революционер и възрожденец Стоян Заимов, който след Освобождението оглавява комитета „Цар Освободител Александър ІІ“. А неговата задача е да създаде паметници „вечни ламбади“, свети места за преклонение пред нашите освободители.
След тържественото честване на 25-годишиен юбилей на Шипка, строителните работи започват. И само за две години на мястото на четвъртия гребен на Зелените гори и голия Плевенския рид израства величественият парк, чиито възвишения са покрити с вечно зелени храсти и дървета.
Скобелевият парк е направен по плана на управителя на княжевските паркове в София Ж. Лошо, а е изпълнен от Д. Гюлеменов – преподавател в Плевенското винаро-овощарско училище. Именно негово дело са алеите, покрити с разноцветни речни камъчета по мотиви на българската национална шевица.
Внушителната врата на главния вход на парка е изработена от Софийския арсенал като са използвани руски пушки, щикове, пики, како и цевите на пленените турски оръдия. От двете страни са поставени два релефа – на Скобелев – един от най-смелите, най-популярните герои от Плевенската епопея и чието име носи паркът, и на майор Горталов – за да се помни неговата геройска смърт.
Сред парка са разположени и руските батареи с образци от всички видове оръдия, участвали във войната, 10-цевни картечници и предници към оръдията.
Във величествената братска могила – костница, изградена от пещерен камък и обрасла с бръшлян и вечно зелена растителност, се съхраняват за винаги костите на падналите Скобелеви воини. Вратата, с която се затваря могилата, е украсена с две кръстосани пики с метални руски и български знамена, две кръстосани брадвички, бронзов кръст, щикове и кавалерийски саби.
В парка се намират и реставрираните два турски редута Иса-ага и Кованлък, които нашите освободители след тежки сражения, предвождани от генерал Скобелев на бял кон, успяват да превземат на 11 и 12.ІХ.1877 г.
На брусвера на „Иса-ага“ са разположени и девет братски могили и паметници, които също напомнят за падналите различни чинове воини в тежките сражения.
„Скобелев парк“ се намира и къщата музей на Стоян Заимов. В тази къща старият възрожденец години наред е посрещал височайши гости, журналисти и др., които си почивали на дървеното балконче. Там е живял и възрастен ординарец, който развеждал туристите, помагал в изграждането на палатките за нощувка на многото посетители, когато в хотелите на града не стигали местата. Същият този възрастен човек, както пише в своите книги Стоян Заимов, обикалял нощем паметниците и си говорил със своите паднали сънародници.
Своето възхищение и благодарност към българския народ мнозина от гостите изразявали в „Златните книги“, които Стоян Заимов предвидливо поставил към всеки един от паметниците.
В една от тези книги свои благодарствени думи е оставил и сътрудникът на Аксаков – А. Василиев. Той посещава отново България ,когато вече бил на 70 години и много развълнуван пише, че плакал от радост, умилен и щастлив. Според него свободна България е изключително променена, а София е станала красавицата на Балканите. И продължава:
„вашата армия е чудно дивна по дух и дисциплина и по горещия си патриотизъм. Вие, българите, за кратко време настигнахте съседите си, но и ги надминахте. За 30 години напреднахте толкова, колкото другите народи за 200 години. Привет на българския народ, който смело върви по пътя на прогреса, просветата и културата!“
След тези пламенни думи коментарите са просто излишни. Но все пак си мисля не е ли крайно време да се вземем в ръце и отново да станем такива, каквито сме били по това време, за което пише с възторг Василиев?
Румяна ПАНЧЕВА
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
