Търново е 3 месеца в обсада. Но това не попречило на голямата любов на Борил и Десислава, които искали да се венчаят.
В ранната първа неделя на юли 1393 г. в храма се явили младоженците с техните близки. Светели свещите и свещеникът пеел благослов за младите. Изведнъж вратата на храма “Св. Петка” се отворила с трясък и влязъл войник и извикал, че турците са вече в крепостта. Мъжете хукнали за оръжието си, жените пищяли, Царевец горял, в църквата нахлули турци.
С ятаган посичали всичко живо, намерило защита в храма. Свещеникът и младоженците се скрили в олтара. В здрава прегръдка те сключили ръце и никой повече не ги видял.
Минавали робски години. Храмът стърчал самотен сред руините. Скоро завоевателите я превърнали в джамия. А сред населението се разнесла страшна мълва. Срещу всеки петък през нощта свещеникът излизал от олтара, за да завърши венчавката, а от сводовете се чували песни. Щом сутринта се споменело името на Аллаха – две бели сенки се появявали от двете страни на олтара и вземали образите на Борил и Десислава, които гледали страшно.
За да омилостивят духовете им и да ги накарат да се приберат в олтара, турците започнали да им оставят по един чифт жълти чехли.
Те ги вземали и изчезвали. Историята се повтаряла пак… Страшните видения смущавали турците и те съборили храма, като издигнали джамия. Но и в новата джамия всеки петък се чували венчални песни и двете сенки отново гледали с гневни очи. Това било до 1877 г. до освобождението на Търново.
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.