На 80 км от София, близо до сръбската граница се намира Берковица.
В 100-те национални туристически обекта градът е представен с три обекта –етнографския музей, връх Ком и къщата музей на Вазов.
На огромния централен площад е читалището „Иван Вазов“ с портрет на писателя от младини. Вазов е на 29 г., когато през 1879 г. лекарите имат съмнения за туберкулоза и го изпращат да живее в Берковица. Тук той работи като съдия, въпреки че няма подходящо образование.
В годините непосредствено след освобождението от турско робство (Берковица се освобождава на 4.XII 1877 г.) липсват кадри и български закони, затова представители на интелигенцията раздават правосъдие, позовавайки се на турските наредби и закони.
Вазов живее на общински наем в Ипеклийската къща, която преди това е била на турски търговец на коприна.
Това място трябва да се види обезателно – не само заради уредбата му, но най-вече заради факта, че домът е граден през 1790 г., таванът е от тревненски майстори, а Вазов е разполагал с турска баня.
Името на патриарха на българската литература е свързано с единствения паметник на малината в света – чешмата „Малинарката“, която също се намира в Берковица. Тя е построена през 1967 г. от розов берковски камък по стихотворение на Вазов, възпял берачките на малини. За малко повече от година престой в този планински град писателят създава поемите „Грамада“, „Моята съседка Гмитра“, повестта „Митрофан и Дормидолски“ и много стихотворения, сред които „На Ком“.
Берковица, чиито жители днес са около 13 000 души, има древна история, за която разказват Калето и Часовниковата кула (1762-1764), и бурно историческо минало. Дали обаче ще има модерно бъдеще с изградените вече отлични хотели, ресторанти и ски-писти, зависи от желанието на хората да живеят тук или да включат града в плановете си за пътуване и почивка.
Хриса МУТАФЧИЕВА
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.