Осем параклиса в село Дедово поддържали духа на българщината

Сред изящната природа на Западни Родопи, сгушено в южните склонове на рида Чернатица, е разположено малкото китно село Дедово.

Само на 23 км от Пловдив, на 1000 м надморска височина в територията на община Родопи, селището е популярно сред жителите на големия град.

Възникнало е през ХV – ХVІ век от българска фамилия, търсеща убежище от турско отмъщение сред непрестъпните планински дебри.

Начело е бил възрастен мъж, когото наричали Дядото, и във всички турски документи остава като Дядовото село. Множеството широколистни и иглолистни гори и пъстроцветни ливади придават на селото живописен вид.

Многобройни са планинските извори с бистра студена вода, а наситеният със смола въздух в този район е един от най-чистите в цяла Европа.

Дедово е населявано през вековете само от българи.

През годините на турското робство населението е изградило в околностите осем ниски незабележими параклиса, които поддържали религиозното и национално чувство. Един от тях „Св. Дух“ с аязмо е много тачен и действащ до днес. Календарното му честване е прието за празник на селото.

През 1833 г. с откупи и ходатайства на тогавашния родопския владетел Хасан ага селото получава официален султански ферман за изграждане на православна църква. За нейното строителство са привлечени най-добрите майстори в Родопите. Помагали са и ентусиазирани селяни от околните села. Градежът на църквата е бавен, но е избиран качествен материал. Камък и дърво са вземани от ограждащата природа. Малка мраморна плоча над изписания вход, отбелязва годината на освещаване на храма – 1838-ма. В него са се черкували хора и от съседни села – Бойково, Лилково, Ситово, Сотир, Яворово.

Благодарение грижите на Пловдивската митрополия и будната общественост на селото вековната църква е в завидно състояние до своята юбилейна 180-годишнина. Въпреки суровите планински условия тя е добре съхранена. Само плочите от покрива са сменени с ламаринено покритие. Ерозията на стръмния терен е срутила отделната камбанария, възстановена в съвременен стил. Но чамовият материал на иконостаса, трона, амвона, балкона и стълбите към него са в добро състояние.

Още през 1978 г. старата църква е обявена за паметник на културата от местно значение. Богослужебните книги, датиращи от 1801 г., са печатани в Москва, Виена и Венеция.

При все че е бил обект на иманярски набези в храма до 1974 г. се извършва редовно богослужение. След голямата миграция на населението той се отваря само на значителни религиозни празници, обслужван от духовници на съседни села.

Според летописната книга църквата „Св. Атанасий” в село Дедово е една от четирите най-стари в Пловдивска епархия. Нейните зидове помнят изгонването на гърците – свещеник и певец през 1860 г. и клетвата на въстаниците от Априлското въстание, произнесена пред апостола на IV-ти революционен окръг – Захари Стоянов. Свидетели са на редица важни за селото събития като основаване на „Горска трудово-производителна кооперация” (1921 г.), септемврийският бунт (1923 г.) и съдбите на ятаците на отряд „Антон Иванов”, битувал край селото.

Авторитетното селско сдружение с нестопанска цел „Защита – с. Дедово 2013” е поело протекция над този исторически паметник. Издало е две книги с акцент върху значението на храма. На традиционния си календар е поставило и лика на църквата, подчертавайки непреходността на вечните културни стойности.

Д-р Иван АВРАМОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!