Тетевен се намира в Централна Северна България, в полите на Балкана, на 120 км от София, на 74 км от Ловеч и на 60 км от Троян.
Обграден от върховете Трескавец, Острич, Червен, Кон, Хайдушка поляна, Вежен и Петрахиля, той се простира по поречието на река Бели Вит. Средната му надморска височина е 415 м., а скалистият планински релеф привлича любителите на алпинизма.
В района на Тетевен се намират известните пещери Съева дупка и Моровица, както и резерватът Царичина. Тук са и курортното селище Рибарица (на 12 км от града), лобното място на Георги Бенковски в местността Костина (на 4 км), както и историческият манастир Гложен (на 15 км). Вековни гори, дъхави поляни, водопади и скални образувания – това е чарът на Тетевенския Балкан.
Подобно на Пловдив и Троян, Тетевен също е бил тракийска земя още от дълбока древност. Според откритите доказателства, датиращи от II – IV в., едни от първите обитатели на областта са били сердите. От тогава са и многобройните надгробни могили, а според намерени при разкопки монети, пътища и мостове се предполага, че територията е била част дори от римско селище. Водят се спорове и откъде произлиза днешното име на града. За първи път то се споменава в документ от 1421 г. Едната версия е, че там се заселил Тетьовият род, който основал града и му дал името си (затова се срещат и вариации като Тетювен и Тетювене). Другата версия за произхода на името Тететвен е, че идва от думата „тетива” (струната на лъка), защото градът се разстила подобно на нея по дължината на река Вит.
Едва през XVI – XVII в. Тетевен започва да процъфтява. Местните жители осъществяват динамични търговски връзки с Азия и Европа и градът получава прозвището „Алтън (Златен) Тетевен”. През 1801 г. обаче кърджалиите го нападат и опустошават. И макар от 3000 къщи да остават само 4, местното население успява да се изправи на крака и да възстанови загубите, като през 50-60-те г. Тетевен става един от основните занаятчийски центрове в България. През 1871 г. Васил Левски избира околността, за своята революционна дейност – в близкото село Гложене той създава таен революционен комитет, в който се включва голяма част от местното население. Свидетелство за героичното минало на Тетевен днес са множеството четнически къщи, съхранени като културни паметници.
Тетевен е един от 100 Национални туристически обекта заради Историческия си музей. Той е създаден през 1932 г. по инициатива на местното население, което искало да почете паметта на загиналите за свободата на народа си съграждани. С дарения и доброволен труд те откриват Дом-паметник, в който излагат първата сбирка. През 1974 г. музеят е разширен и преустроен, като е добавена и нова експозиция, проследяваща историческото минало на Тетевен – от древността до Освобождението. Днес, там вече има археологическа, етнографска и възрожденска сбирка. В града можете да разгледате още Бобевската къща-музей, Хаджиивановата къща-музей и Йорговата къща-музей.
Когато посетите Тетевен не пропускайте да се отбиете в църквата „Вси Светии”, която се издига в центъра на града от 1830 г. Уникална по своя строеж, тя привлича погледа с внушителните си размери, дърворезбите, донесени от Дебър и двете големи камбани, лети в Москва. Но това, което я прави най-привлекателна, са иконостасите, рисувани от умелата ръка на тетевенските майстори.
В подножието на връх Остреч пък се намира манастирът „Свeти Илия”, който датира от XIV в. и който като по чудо оцелява след набезите на кърджалиите през 1801 г. Водят се спорове кога точно е бил построен, но със сигурност се знае, че е преди падането на България под турско робство, а след това в него е имало действащо духовно училище. Църквата към манастира днес е обявена за архитектурен паметник. Тя е двукуполна, покрита е с плочи, строена е на два етапа, а стените на олтара са полукръгли във формата на трилистник. Според легендата цар Иван Шишман е дарил на манастира дървен кръст обкован със сребро и с изобразени на него евангелски сцени. Този кръст е бил съхраняван там до 1930 г. , а днес е притежание на Лондонския музей.
Източник: uchiteli.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.