По време на разкопките на некропола от раннобронзовата епоха при село Плачидол, Добричко, археолозите откриват четири каменни плочи с примитивни човешки изобретения.
Това са фигури на мъже, чието облекло и оръжие е едва загатнато. Плочите са датирани в IV – III хил.пр.Хр. и представляват паметници на монументалната скулптура в Югоизточна Европа.
Според някои изследователи изображенията представляват божества, свързани с култа към мъртвите. Други са на мнение, че плочите са надгробни паметници, обозначаващи погребаните в некропола.
Това твърдение може би е по-правдоподобно, тъй като ясно се вижда опитът на създателя им да възпроизведе подробности от облекло и въоръжението. Две от плочите в некропола при Плачидол са намерени на едно и също място, различават се от останалите и вероятно изобразяват двама различни вождове или старейшини, чиито гробове са били в могилата.
Според специалистите паметниците, подобни на плачидолските, са характерни за т.нар. ямна култура на бронзовата епоха. Ямната култура на номадските народи води своето название от начина на погребване на мъртъвците.
Първият гроб – правоъгълна яма, изкопана в земята, се засипва, а отгоре се натрупва могила. Всяко следващо погребение се извършва в периферията на могилата с донасипвания. Броят на гробовете зависи от първоначалната големина на насипа.
Любопитно: По време на разкопките при Плачидол археолозите попаднали на още една забележителна находка – в един от гробовете открили най-старата колесница, открита засега в българските земи.
Тя е датирана в началото на III хил. пр.Хр., има четири пътни колела и е подобна на най-ранните коли в човешката история, появили се през IV хил.пр.Хр. в Месопотамия. Макар че следващите намерени колесници са чак от V-IV в.пр.Хр., многобройните глинени модели на колела, намерени при разкопки на селищни могили, показват, че хората от енеолитната и бронзовата епоха в българските земи са познавали това транспортно средство.
Източник: nasamnatam.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.