В злополучната Междусъюзническа война през 1913 г. пета армия действа в Кюстендилско и Босилеградско със задача да защити територията на страната ни от сръбско военно нахлуване.
В разразилите се боеве в продължение на около 30 дни края на юни и началото на юли 1913 г. загиват над 800 наши войници, една част от които в района на село Гюешево и съседните крайгранични височини.
По инициатива на родолюбивия гюешевец Стоимен Ангелов Белия се учредява инициативен комитет за построяване на храм-костница в село Гюешево, в който да се положат костите на загиналите български бойци. Строителството на храма продължава 5 години с най-активното участие на населението. Успоредно с довършителните работи се извършвало и пренасянето на костите на убитите войници и офицери от братските могили около Гюешево и от по-далечните места, включително и зад граница с разрешението на сръбските власти.
Официалното откриване станало на 3 август 1930 г. За тържеството пристигнали много гости, включително и министърът на войната ген. Бакърджиев, представители на Светия синод, свещенически и народен хор, духова музика и много кюстендилци. От гробището тръгнала процесия, начело на която бил саркофагът с костите на поручик Ценов, убит на Руен в сражението на 5 юли.
На площада пред храма били изпълнени и траурния марш „Покойници”, „О, майко моя, родино мила” и Булаирския марш. Последвала заупокойна панихида и затрогващи слова.
Този мавзолей – светиня е действащ храм, посещаван от много признателни българи, отдаващи почит към загиналите в тези сражения, сложили костите си пред олтара на майка България.
Александър ЗАХАРИЕВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.