Андон Димитров (Филахтечев) се ражда преди 150 години в село Айватово, Солунско. Учи в Солунската мъжка гимназия.
Продължава образованието си във Висшето училище по право в Цариград на издръжка като стипендиант на Българската екзархия. От 1892 до 1897 г. пак е в Солун и в Българската мъжка гимназия, но вече като учител. Преподавал е по български език и в турското училище в Солун.
По времето на пребиваването му в Солун тук вече се разраства брожение за повеждане на борби за национално освобождение, което не му е чуждо и има честта да е един от основателите на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Нарежда името си до тези на Дамян Груев, Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов и Христо Батанджиев, с които поставя основите на ВМОРО на 23.Х.1893 г.
Андон Димитров е сред най-дейните членове на организацията и поема ръководството на градската и секция в Солун. Името му се открива в много акции, а на Солунския конгрес на ВМОРО, проведен през 1896 г., е утвърден за член на Централния и комитет.
С организационни задачи през 1897 г. е в Битоля, където е учител по турски език. След това завършва право с докторат в гр. Лиеж, Белгия. От 1901 г. отново е в Битоля с работа като адвокат, а от 1903 г. е директор на училищата в Прилеп. Работи и като съдия в апелативния съд в Битоля. Членува в революционния комитет в Прилеп.
От 1908 г. Андон Димитров е председател на Съюза на българските конституционни клубове в Турция. След Балканската война от 1912 г. се преселва в София и участва в легендарното движение на македонската емиграция и е член на изпълнителния комитет на Македонските братства. Заема високи административни постове в Министерството на просвещението (1915 – 1918), Министерството на външните работи (1918-1920 г.) Занимава се с книжовност. Автор е на учебници по география и други науки. По различни правни проблеми сътрудничи на сп. „Юридическа мисъл”.
Умира през 1933 г.
Борис САНДАНСКИ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.