Христо Нейков Нейков (известен и като Ичо Нейков) е български художник – график и илюстратор, народен художник.
Роден е на 23 октомври 1929 г. в София. През 1953 г. завършва специалности графика и илюстрация в Художествената академия в класа на проф. Илия Бешков. От 1964 г. е член на БКП. През 1960 г. става член на Управителния съвет на СБХ, през 1970 г. негов заместник-председател, а през 1985 г. – председател. Многократно е избиран за председател на секция „Графика“. От 1983 до 1985 г. е ректор на ВИИИ „Н. Павлович“. Член е на пленума на партийния комитет на БКП в район „Васил Левски“ и пленума на Градския комитет на БКП в София. От 1986 до 1990 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.
Паметна плоча на дома в София, в който са живяли Златка Дъбова и Христо Нейков
Твори в областта на кавалетната графика, като предпочитаните му техники са литографията, офорта, рисунката с креда и туш. Илюстрира много книги, сред които:
„Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, 1953
„За свободата“ от Стефан Дичев, 1954
„Паметен ден“ от Николай Марангозов, 1958
„Под игото“ от Иван Вазов и „Хайдути“ от Христо Ботев, 1965
„Ехо от детството“ от Константин Колев и „Разгром“ от Александър Фадеев, 1970
„Как се каляваше стоманата“ от Николай Островски, 1973
„Василий Тьоркин“ от Александър Твардовски, 1976 г. и др.
Христо Нейков е носител на множество отличия:
1963 – орден „Кирил и Методий“ – II степен
1967 и 1968 – награди от СБХ за постижения в илюстрацията
1978 – наградата „Борис Ангелушев“ на СБХ
1979 – орден „Народна република България“ – I степен
1983 – награда „Илия Бешков“ за карикатура.
Христо Нейков е племенник на живописеца Дечко Узунов, брат на графика Атанас Нейков и съпруг на художничката Златка Дъбова.
Художникът умира през 1999 година в град София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.