Първата ерес, смутила мира и учението на Българската църква, е богомилството.
То се заражда през втората половина на X в. и негов създател е поп Богомил. Той твърдял, че Църквата е излишна, тъй като вярващият може да се моли на Бога навсякъде сред природата.
Излишни са иконите, тайнствата и свещениците, достатъчно е да се чете светото Евангелие и да се произнася Господнята молитва „Отче наш“.
Една от важните причини за възникване на богомилството е упадъкът на морала и дисциплината в Българската църква. Във втората половина на X в. заветите на светите братя Кирил и Методий, на св. Климент Охридски и неговия сподвижник св. Наум били забравени. По думите на презвитер Козма – един от най-големите критици на богомилите – сребролюбие, суетливост и празнословие завладели клира. Като реакция на това явление е и отшелничеството на св. Йоан Рилски.
Богомилството има странна съдба в българското общество. В години на изпитания и лошо управление то се засилва, а когато държавата се управлява добре, то почти изчезва. Така например в периода на ожесточена борба с Византия по времето на цар Самуил няма данни за богомилска проповед.
По време на византийското владичество (1018-1185) богомилите насочват критиките си изцяло към Византия и нейната църква. При Асеневци са на страната на въстаниците, а при узурпатора цар Борил отново застават срещу властта.
При цар Йоан Асен II отново няма сведения за богомилска пропаганда. Богомилски проповедници се появяват пак в залеза на държавата заедно с други еретици, каквито са адамитите и жидовстващите от края на ХIII и XIV.
Когато турците завладяват държавата и унищожават Църквата, богомилите губят почва за своята пропаганда и постепенно изчезват. Част от тях приемат исляма, а други католическата вяра, но всички докрай остават непримирими врагове на Православието.
Противно на възхвалите, които им отправяха марксистките учени, трябва да се каже, че богомилите не носят нищо позитивно в живота на България.
Напротив, чрез своите проповеди против официалната църква и законната власт те демобилизират българското общество и спомагат за разделението му в навечерието на големия двубой с Византия през XI век. Затова и Църквата, и държавната власт ги осъждат като еретици и подбудители на недоволства.
Източник: pravoslavieto.com
Вижте още от Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
