Двата най-стари града в Европа се намират в България

Двата най-стари града в Европа се намират в България

Останки от първия от тях са открити в околностите на Провадия. Възрастта му се определя на между 4700 и 4200 г. пр. н. е. Това означава, че той е възникнал 1500 г. преди Микенската цивилизация. По размера на заеманата от града площ и останките от разрушените сгради се смята, че в него са живеели около 350 души.

Основният им поминък е бил добивът на сол от рудници (такива и днес съществуват край Провадия). Тя се е ценяла наравно със златото, защото е била много търсена и рядка стока, тъй като древните хора не са владеели техниката за добиване на сол от моретата. Но понеже при жителите на града солта е била в изобилие, от нея са правели тухли, с които са строели помещения за складиране на месо и други хранителни продукти. По този начин те са се запазвали дълго време годни за употреба. А приходите, които получавали от продажбата на сол, използвали за укрепване и благоустрояване на града си.

Той от всички страни е бил заграден от крепостна стена, построена от каменни блокове и дървени трупи, слепени с глина. Освен на жилища са разкрити останки на две големи сгради. Предполага се, че едната от тях е било светилище, в което са се извършвали религиозни ритуали, а в другото се е помещавала градската управа. Градът е просъществувал до около 3500 г. пр. н. е. Но изглежда, че това място е било привлекателно за заселване.

През 2 в. пр. н. е. в близост до старинния град е основано тракийско селище, което е превзето от римляните в края на І в. сл. н. е. и е преустроено по техен образец. Изоставено от римляните при тяхното изтегляне от Балканите, през 4 в. е възстановено от византийците като Проватон (овча крепост).

А когато българите идват по тези земи, те създават силната крепост Овеч, която е била твърдина срещу враговете на България чак до падането й под османско робство. Турците я наричат Тиш хисар (каменна крепост) и тя се обитава до края на 17 в. След това населението й я напуска и основава селището Провадия.

Останките от още по-стар град са разкрити при разкопките на могила в землището на село Юнаците в Пазарджишко. Те са наченати още през 1939 г., но след започването на Втората световна война са преустановени. Подновени са през 1976 и 1981 г. От 2002 г. се осъществява българо-гръцки проект и са открити смайващи неща. Създаването на града датира от 6000 г. пр. н. е.

Основано е от халколитните хора, които са населявали тези земи по това време. Заемало е площ от 100 дка или 100 хил. кв. м. Изградена е била сложна отбранителна система. Вътрешният град е опасан със стена, направена изцяло от каменни блокове, слепени с глина, която на място са изпичали. Тя е била заобиколена с дълбок ров, запълнен с вода. Разкритите останки от крепостната стена в основата си са 6 м широки, а на места са запазени до 2,80 м височина.

Предполага се, че са се издигали на 6-6,50 м. Преди рова е имало втора крепостна стена, която е била по-тясна и по-ниска. Във вътрешния град са живеели по-знатните хора – управниците, техните приближени, богати търговци и занаятчии, както и войсковите командири и религиозните служители.

Във външния град са живеели дребните търговци и занаятчии, войниците и наемните работници. Войниците, а когато се е налагало и другото мъжко население често са отбивали набезите на враждебни племена, които са искали да завладеят и оплячкосат богатия град. За това свидетелстват намерените черепи пред външната крепост, които се различават от тези на халколитните хора. Но явно той не е устоял на мощния напор на степните племена – най-ранните индоевропейци, нахлули по тези земи през около 3500 г. пр. н. е. Градът стоически е бил отбраняван.

Предполага се, че след многомесечна обсада, когато са се свършили хранителните продукти, войската и опълчението са направили опит да пробият обсадата. За това свидетелстват откритите черепи на мъже-халколитни в полето пред външната крепостна стена, а в самия град са намерени само такива на жени и деца. От това може да се съди, че всички мъже са са загинали при неуспешния опит за пробиване на обсадата. След това градът е бил превзет и оплячкосан от индоевропейците, които са избили намиращите се в него жени и деца.

Остава обаче неоспоримият факт, че на територията на България се намират останките от двата най-древни града в Европа. Това трябва да се популяризира и тези места да се превърнат в притегателен център за развитието на историческия туризъм у нас, защото никъде другаде в Европа не могат да се видят такива древни останки, при това доста запазени, като се има предвид, че те са от преди 6 или 8 хил. години. Те са значително по-стари от тези в прочутия град Ефес, който англичани и немци са разкопали в Турция, а сега той е световна атракция. И от нея се печели много, там всеки ден идват хиляди хора и харчат за храна, нощувка, транспорт, сувенири, входни билети и други неща. Но и там не всичко е автентично, по-голямата част е в резултат на реставрация. Когато тя се прави умело, обаче се създава впечатление за автентичност. Затова сега у нас се повдига въпроса дали е удачно да се възстановяват по най-кичовски начин старините, каквито случаи има при крепостта Кракра и на други места, а сега съществува опасност нещо подобно да се случи и при реставрацията на останките от древна София. Както в Ефес и у нас трябва да се използва естествен материал, какъвто у нас може да се намери в изобилие, а не пластмаса или тухли четворки и бетон. В България има достатъчно специалисти, които могат да осъществят автентична реставрация. А за целта се отпускат значителни средства и от еврофондовете.

Доц. Йордан СЪЕВ, д-р по история

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!