Предвестници на Възраждането и първите паметници, които показват растежа на производителните сили през ХVІІІ век, са часовниковите кули.
В епохата на турския феодализъм са се издигали също такива кули – широки и тежки, с отбранително значение, които отделни богати български семейства или турски спахии и бейове са строили за лична отбрана. Те са личали между минаретата на джамиите.
В старобългарската епоха такива кули е имало в замъците, в манастирите, по проходите във важни гранични пунктове и в селата. Наричали са се с гръцкото име „пиргове“. Градовете, обкръжени от крепостни стени имали много кули. Непрекъснатите въстания са принудили турците да събарят тия крепостни стени, да ги оставят беззащитни срещу нападение и това е причината за издигането на отделни кули от някои феодали или заможни търговци в собствените им дворове.
Две такива кули са запазени във Враца, една в Кюстендил. В кърджалийско време в Банско зад всяка богата къща се издигала ниска кула, чийто покрив не надминавал височината на покрива на къщата.
В средата на ХVІІ век пътешествениците говорят за съществуването на часовникови кули в Пловдив и в Скопие. Пловдивската кула била издигната на високо място в средата на града – на Сахат тепе, където се намира сегашната часовникова кула, построена в началото на ХІХ век. Скопската била до царската джамия и ударите на нейния часовник се чували отдалече.
През ХVІІІ век часовникови кули се издигат в много градове. Към 1710 г. – в Пещера и Етрополе, през 1741 г. – в Шумен. През 1764 г. – в Берковица и Разград, през 1777 г. – в Златица, през 1778 г. – в Дряново. Навярно кула е имало в Русе и в други градове.
С ударите на своите камбани или железни клепала часовниковите кули отмервали часовете за работа и за почивка в търговските и промишлените улици на градовете, показвали засилването на промишлеността и търговията.
На пръв поглед тези кули не се отличавали от отбранителните. И те били широки и високи и имали бойници. Същественото при тях били малките павилиончета, поставени най-отгоре. В тях бил часовникът и висяла камбаната.
Майсторите на часовниковите кули в Трявна (строена през 1813 г.), в Елена (1812), Севлиево (1813-1815), в Килифарево (1820), в Габрово (1835) правят каменните кули по-тесни и над тях издигат осмостранни дървени кули, в които поставят часовника. Камбаната е пак в малко, с конусовиден покрив павилионче, което завършва цялата конструкция. С това е въведена нова форма. Тя е подобна на формата на западните часовникови кули. Няма техните пропорции, нито тяхната направа, но е издигната нависоко, над покривите на къщите и служи и за пожарна кула.
Александър МИХАЙЛОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.