Музей на Дунавския риболов и лодкостроене е открит през 1974 г. в Тутракан.
Музеят се намира именно там, защото градът има вековни традиции в риболова и лодкостроенето. Неслучайно жителите на Тутракан са имали славата на най-добрите рибари и майстори на лодки по долното течение на река Дунав.
Музеят е единствен по рода си не само в България, но и на целия Балкански полуостров.
Експозицията на музея е разположена в седем зали в сграда, строена в началото на ХХ век. Сбирките са подредени в хронологичен ред, така че да проследяват историческото развитие на риболовните пособия и техники – от древността до наши дни. Посетителите могат да видят оригинални риболовни уреди, въдици от кост и мед, глинени тежести за рибарски мрежи, различни видове мрежи, правени от растителни влакна, и др.
Освен с оригинални предмети, Музей на Дунавския риболов и лодкостроене запознава посетителите с историята на риболова и с разнообразни снимки и документи. Една от фотографиите се датира от 1942 г. и показва моруна, тежаща 393 кг, уловена край село Връв. Пресъздаден е типичен рибарски дом и начинът, по който уредбата на дома е обвързана с риболовния занаят. Една от залите в музея е посветена на развитието на лодкостроенето в Тутракан и района. В античния град Трансмариска, както е старото име на Тутракан, е съществувала работилница за ремонт на плавателни съдове, а през ХІХ в. лодки, правени в Тутракан, се изнасят за Австрия, Сърбия и други страни.
В рибарската махала на Тутракан могат да бъдат научени още интересни факти за рибарския занаят и бита на рибарите. Това е и единственото рибарско селище в България, което се е образувало по поречието на голяма река.
В музея „Дунавски риболов и лодкостроене” се продават информационни брошури, картички и други сувенири.
Източник: bulgariatravel.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.