Аврам Чальовски, един от най-големите ни индустриалци и виден дарител, наричан от съвременниците си Българския Форд, е роден в западномакедонското село Галичник. Годината не е известна.
Като малък е пастир в родното си село. След Освобождението пристига в София. Продава боза по улиците, а когато събира достатъчно пари, купува работилница за боза и локум.
През 1898 година Чальовски купува кон и малка мелница и заедно с още един работник започват да произвеждат тахан халва. Работилницата им става и първата фабрика за тахан халва в България, в нея се прави и и сусамено масло.
През 1921-ва придприемчивият българин отваря и втората си фабрика в Бургас. Предприятията в София и Бургас са под името „Индустриална къща за производство на захарни изделия, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и пр.“
През 1936-а на гара Искър се открива третият клон на фирмата. В него се произвеждат растителни масла, гликоза и нишесте. Чальовски построява и бъчварски цех за амбалаж, а фабриката в София разполага със собствена печатница за етикети и рекламни бланки.
Производството на индустриалната къща получава множество отличия от международни панаири и изложби. През 1906 година взима сребърен медал в Милано и златен в Лондон, награди в Атина, Солун и Пловдив.
През 1938 година компанията става „придворен доставчик на захарни изделия и растителни масла“ – най-високото признание за дейността на Чальовски.
Освен с предпремачество Аврам Чальовски е известен с широката си дарителска дейност. Той прави голямо дарение на Зографския манастир, който от своя страна му подарява икона на Спиридон Чудотворец, патрон на фирмата.
Индустриалецът подарява параклис на църквата „Успение на свети Иван Рилски“ в Рилския манастир.
При Чальовски живее и работи известният тревненски дърворезбар Генчо Марангозов, то цели 17 години, през които създава своите шедьоври.
Аврам Чальовски завещава 550 000 лева на Бигорския манастир, на храма „Света Петка“ в родното си село, на „Свети Димитър“ в Бургас и „Свети Никола Софийски“ в столицата.
Аврам Чальовски умира на 3 ноември 1943 година в София. Погребан е редом с първия работник, с когото стартира предприятието си.
Източник: balgari.bg
Вижте още от Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
