Падалският мост в Габрово е типичен пътен мост, идентичен и почти еднакъв с Баев мост. И той е с четири свода, лека гърбица и каменни перила.
На него не била поставена плоча с паметен надпис. Строежът бил започнат през 1855 г. и през 1856 г. всичко било готово.
Тук, на кръстопътя край моста, на 28 май 1867 г. бил обесен въстаникът от четата на Филип Тотю, Аврам Колев Дашков. След сражението при Върбовка младият табак бил заловен от турците край Лясковец. В турски документ било записано:
„… Аврам от Габрово, с висок ръст, сини очи, руса брада и белезникаво лице, 30-годишен…“. В списък на четниците от същата година под № 19 е посочено: Аврам Табак, родом от Габрово, колиби Вуевци.
Тридесет години по-късно Филип Симидов в своята „История на Филип Тотю“ пише, че Аврам Дашков е от колиби Русевци. Този въпрос още не е добре изяснен.
По време на Руско-турската освободителна война, на 22 юли 1877 г. тук, на същия кръстопът, бил обесен казанлъшкият каймакамин, осъден на смърт от руското командване заради големите зверства, извършени по негова заповед.
В началото на 1878 г. на път за Търново по Падалския мост са минали над 10 000 пленени след битката при Шейново турски войници.
Мостът всъщност бил извън града и както преди Освобождението, така и след него той се водел държавна собственост, тъй като бил на държавното шосе Търново – Севлиево. Макар и доста пострадал, мостът устоял на голямото наводнение на 27 май 1897 година. Но с течение на времето се оказва, че има нужда от основен ремонт. Общинският съвет разглежда този въпрос в заседанието си на 12 май 1906 година – 9 години след наводнението и „…констатира лошото състояние на моста под града, наричан Падалски, чрез който се свързват държавните пътища Севлиево – Габрово – Търново и който мост е държавен. Затова настояваме почитаемото Правителство да отпусне 11 500 лева за ремонт на моста…“.
Наоколо била общинската мера, тук на този кръстопът се провеждала дълги години габровската олелийня.
В началото на двадесетте години на миналия век под натиска на кмета Илия Кожухаров се взема решение всички табашки работилници на юг от Падалския мост да бъдат затворени. Било определено такива да се строят по левия бряг на реката от Падалския мост до Железопътния мост. Въпреки голямата съпротива решението било изпълнено.
Две от първите съвременни фабрики за обработка на кожи били построени тук, от двете страни на Падалския мост и на бъдещата улица „Брянска“. Първата, голямата модерна фабрика на Бр. Иван Калпазанови в края на шейсетте години беше основно преустроена по идея и проект на кмета арх. Карл Кандулков и там на 1 април 1972 г. беше открит уникалният Дом на хумора и сатирата.
Другата кожарска фабрика, на Иван Н. Халачев (по-късно АД „Подем“), се намираше от другата страна на улицата, до самия мост. След закриването й тя беше преустроена в административна сграда на двете тогавашни общински предприятия „Жилфонд“ и „Жилстрой“.
Съборена беше през 1979 година при строителството на пешеходния подлез. Днес там е паркингът срещу Дома на хумора и сатирата.
През 1956 година беше извършен голям ремонт на Падалския мост. Върху положените напречно трегери е излята бетонна плоча и мостът беше разширен с 2 метра. Новите парапети на моста бяха от бетон, имитация на парапетите на моста „Игото“. На юг от моста беше изградена и каменна подпорна стена, като целият десен бряг на реката беше повдигнат високо.
По време на катастрофалното наводнение на 6 юли 1991 г. Падалският мост беше разрушен частично.
Това наложи изграждането на нов, модерен мост. Строежът започна през есента на 1992 г. и приключи през лятото на следващата година.
През април 1993 г., след 137 години вярна служба, старият Падалски мост беше съборен. Новият мост е едносводов, с дъги от напрегнат бетон, с четири платна и е най-широкият мост в Габрово.
От източната страна на моста през 1972 г. беше построен жилищният блок „Здравец“ със 108 апартамента. Той беше първият от така наречените „китайски стени“, строени впоследствие на много места в града. В периода 1972-1992 г. беше построена уникалната сграда на спортна зала „Орловец“. Наречена е на името на лъчанското спортно дружество „Орловец“.
Пред нея се оформи просторен площад, южната част на който се затваря от високия блок „Дунав-1“, също строен 20 години. По този начин тук постепенно се оформя едно приятно за живеене място.
Източник: stovesti.info
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
