На 17 декември 1996 г. Общото събрание на ООН обявява 21 ноември за Световен ден на телевизията.
Датата е избрана неслучайно – на нея същата година се е състоял първият Световен телевизионен форум. ООН утвърждава силата на телевизията като медия, която достига до най-голям брой хора и има най-голямо обществено влияние по цял свят. От световната организация насърчават международния обмен на телевизионни програми като се фокусират на общочовешки проблеми като мир, сигурност, икономическо и социално развитие и културен обмен.
Първите експерименти с използването на електронни лъчи за предаване и приемане на изображения на определени разстояния започват още в началото на 20-те години на ХХ век в САЩ, Япония и Съветския Съюз.
През 1933 г. американският инженер от руски произход Владимир Зворикин успява да изобрети катодната тръба, която и до днес се явява главна част на повечето телевизори. Благодарение на откритието на Зворикин през 1936 г. започват редовни телевизионни програми във Великобритания и Германия, а през 1941 г. и в САЩ.
Но чак през 50-те години на ХХ век телевизията получава масово разпространение в Европа. В повечето развиващи се държави държавните и частните телевизионни компании са възникнали още по-късно – през 60-те – началото на 70-те години на ХХ век.
През 2016 година Алехандро Фрагосо от Ню Йорк влезе в Книгата за рекордите на Гинес с ново световно постижение – 94 часа непрекъснато гледане на телевизия. 25-годишният мъж от Бруклин бил спонсориран от софтуерната фирма CyberLink („Кибер линк“). Правилата за поставянето на рекорда предвиждали 5-минутна почивка на всеки час. По време на маратона рекордьорът гледал някои от любимите си сериали, сред които са „Игра на тронове“, „Зоната на здрача“, „Бойна звезда: Галактика“ и др. В последния ден от изпитанието на Алехандро Фрагосо започнали да му се губят часове. Според лекарите организмът се адаптирал така, че да се отдава на „микросънища“ поради голямата умора.
Източник: inlife.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.