Шишманова баня в град Велико Търново, се намира в Асенова махала между храм „Успение Богородично” и храм „Св.Св. Петър и Павел”, само на 30м. северно от източния вход към Владишкия мост.
Тя е една от малкото запазени подобни сгради в България. Не е ясно защо банята е наречена „Шишманова”, възможно е да е защото е останала от времето на последния български владетел преди падането на Търново под турско робство. При разкопки са намерени монети от ХV-ХVI век, което според археолозите означава, че тогава тя е престанала да съществува.
Банята е свидетелство за хигиенните навици на тогавашните жител. Обикновено в баните са се къпели знатните хора, а простолюдието се е къпело направо в реката. За последното свидетелства и надпис открит по крепостната стена на Царевец. Авторът му е войник от градската стража, който описва, че с интерес гледал Пена как се къпе в реката, докато зорко охранявал крепостта. Това според историците свидетелства и за грамотността сред по-низшите слоеве на българския народ.
Първите известни сведения за Шишманова баня са от 1893г., когато Карел Шкорпил я нанася на картата, която прави за Търновград.
През 1906г. арх. Георги Козарев публикува в списание „Известие“ описание на средновековната сграда, в която има голямо помещение с ниши и корита, чиито останки са застроени със сгради. По онова време баните са били в мазите на три сгради. Така е било и с доста други къщи в Асенова махала, защото те са ползвали основите на масивни средновековни зидове.
При проучванията си археологът Йордан Алексиев разкрива продълговато помещение с огнище и резервоар за топла вода. То е покрито с цилиндричен свод, има две помещения за къпане и още едно по-малко помещение, най-вероятно съблекалня. Архитектурната й уредба наподобява класическа римска къпалня.
Първият проект за реставрация и експониране на Шишмановата баня е от 1983г. на тогавашния Национален институт за опазване на паметниците на културата, такъв има и от 2000г. с автор арх. Донка Колева, но и двата остават нереализирани.
Шишманова баня е обявена за паметник на културата с местно значение още през 1964 г. С актуализация на Националния институт за недвижимо културно наследство тя вече е обект с национално значение.
Източник: strannik.bg
Вижте още от Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.