Шести пехотен търновски полк е български пехотен полк формиран през 1884 година, като част от първите 8 полка от българската войска и взел участие във войните по време на Третото българско царство.
Шести пехотен търновски полк е формиран под името Шести пеши търновски полк с указ №41 от 12 октомври 1884 г. В състава му влизат Търновска № 17 пеша дружина, Габровска № 18 пеша дружина и Еленска № 21 пеша дружина. Влиза в състава на 4-та пеша бригада.
На 15 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитан Никифор Никифоров. За командири на дружините са назначени – на 1-ва дружина капитан Димитър Витанов, на 2-ра капитан Димитър Недялкович, на 3-та капитан Ненчо Цачев и на 4-та капитан Христофор Паков.
През Сръбско-българската война (1885) полкът под командването на капитан Никифоров взема участие в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот. Към 1 октомври 1885 г. в състава на полка влизат 3700 души.
Веднага след възкачването на престола, шефството на полка се поема от княз Фердинанд. През 1889 година се извършва реформа в българската армия и със заповед от 1 април 12-те пехотни полка от българската войска са развърнати в 24 такива. Така от 18-та габровска и 21 еленска дружина се образува 18-ти пехотен етърски полк.
През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия, която е част от 1-ва армия и в състава му влизат 4899 души. Води боеве при Люлебургас, Татарлар, Кадъкьой и Чаталджа.
Полкът е мобилизиран през септември 1915 г. за учястир в Първата световна война (1915 – 1918), като влиза в състава на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, която е част от 3-та Българска армия.
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:
В атаката на Тутракан полкът участва заедно с 1-ви пехотен полк от неговата 1-ва бригада. Води успешни сражения в Добруджа.
През пролетта на 1917 г. заедно с дивизията е прехвърлен в Македония. Там остава до края а войната през есента на 1918 г. Съгласно сключената конвенция между България и Източното командване на войските на Съглашението на 2 октомври 1918 година предава оръжието си и остава в плен.
На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 6-а пехотна търновска дружина. През 1922 година за командир на дружината е назначен подполковник Михаил Йовов. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 6-а пехотна търновска дружина и 2-ра жандармерийска дружина, но до 1935 година носи явното название дружина. Състои се от две дружини, две картечни роти, една специална рота и една нестроева рота.
През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 и 1944) в района на Свиленград. Взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия с която участва в боевете при Стражин, Страцин, река Пчиня и Скопие.
По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944 – 1945, Прикриващ фронт) в мирновременния му гарнизон се формира 6-та допълваща дружина.
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Шести пеши търновски полк (12 октомври 1884 – 1892)
- Шести пехотен търновски полк (1892 – 1908)
- Шести пехотен търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (1908 – 1919)
- Шести пехотен търновски полк (1919 – 1920)
- Шеста пехотна търновска дружина (1920 – 1928)
- Шести пехотен търновски полк (1928 – 19 ноември 1932)
- Шести пехотен търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (19 ноември 1932 – 1945)
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
