Неизвестното минало: Искали от Алеко Константинов документ, че може да чете и пише

В началото на 1888 година търновецът Тодор Иванчов и Васил Радославов основават вестник „Народни права“. Иванчов е завършил Робърт колеж в Цариград и специализирал във Франция. Още в първия брой вестникът се заема с разобличаване на злоупотреби на министри и чиновници.

По това време Алеко Константинов е помощник на прокурора в Софийския апелативен съд. Завършил е преди три години юридическия факултет в Николаев. От правителството получава недвусмислено разпореждане да заведе дело срещу Иванчов и Радославов. Човек на честта, Алеко отказва.

Уволнен е на минутата. Министър на правосъдието по това време е Константин Стоилов. Веднага след уволнението от страниците на официоза „Свобода“ Захари Стоянов недвусмислено се заканва: „Аде, абе, Алеко чоджум, ха да те видим и тебе. Беки и от тебе се уплаши правителството? Плюй си в пазвата, чоджум. Утре ще видиш, че ти се размахали краката към Свищов…“

Голяма работа – рекъл си Щастливецът! – София не гъмжи от високообразовани хора като него, все ще си намери работа.

loading...

Изведнъж обаче се оказва, че тъкмо за негова милост – юриста, няма „ваканция“, както наричали в ония години свободните работни места.

Където и да почукал, срещал един и същ отговор от чиновниците, сякаш се били наговорили: необходимо било свидетелство, че можел да чете и пише, както и метрично свидетелство, че не е малолетен. Алеко сметнал отново, че става дума за дребна работа, подал молба в Софийската община, отказали му такъв документ, свидетелствата му за завършено образование не отговаряли на изискванията.

Алеко се обърнал към общината в родния си Свищов – от там също отказали. Обърнал се към Министерството на правосъдието. И извадил късмет. Двама съвестни чиновници му изготвили документа, който е достоен за Гинес:

Министерство на правосъдието
№ 3045.20 априлий 1888, София
Удостоверение
Чрез настоящото Министерство на правосъдието, по прозбата на подателя Алеко Константинов, бивш помощник на прокурора при Софийския апелативен съд, удостоверява, че той Константинов, знае да чете и пише по български и че службите, които се занимавал по съдебното ведомство, не могат по закона за съдоустройството да се поверяват на лица непълнолетни.
И. Д. Главен секретар Абаджиев
Н-к отделение д-р П. Петров

Източник: desant.net



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!