Паметникът на поета Христо Фотев, дело на скулптора Никола Станчев и архитект Росица Йовчева, е открит на 3 септември 2007 г. в Морската градина на Бургас след близо година работа и пет идейни проекта. Авторът на композицията е представил образа на бургаския поет приседнал върху стара смокиня, дървото на мъдростта, обърнат с лице към морето, което Фотев превръща в основен символ на творбите си и в начин да изрази поетическата си личност.
Откриването на паметника е тържествено събитие, на което присъстват политически и културни дейци и е съпроводено с учредяване на национален конкурс за поезия на името на Христо Фотев. Паметникът, издигнат само пет години след смъртта на поета, и признанието на съвременниците му ознаменуват едно рядко явление в българската култура и една противоречива, „непригодна” към всекидневното битие личност. Това явление и тази личност все още не са изцяло изследвани, нито са влезли в учебниците, но спомените на спътници и приятели и преиздаваните му стихове вече започват да обгръщат с митология Христо Фотев.
Той е странен, нетипичен интелектуалец, пример за самороден талант. „Едно момче, дете на бежанци – най-обикновени бедни хора, израснало в покрайнините на града. Не успяло да завърши дори гимназия…”, както пише Недялко Йорданов. И все пак това момче става „живата метафора на съвременната родна поезия”, лице и гордост на българската култура. Биографичната справка за поета е разнолика: роден в Истанбул (25 март 1934 г.), завършил фабрично-заводско училище в Сливен (1951). Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб (1953 – 1954), художник в стенописното ателие на Дом „Украса“, Ямбол (1957 – 1959), драматург на Бургаския драматичен театър „А. Будевска“ (1961 – 1962), творчески секретар на дружеството на бургаските писатели (1964 – 1990), главен редактор на алманах Море (1990). Христо Фотев умира на 27 юли 2002 г.
Още в началото на творческия си път получава признание – след първата си книга „Баладично пътуване” (1961 г.) Христо Фотев е приет в Съюза на писателите. „А членството в СБП означаваше много за един провинциален поет – най-малкото – признаване на висше образование и закрила от всякакви възможни агресии на милиция и други органи.” (Недялко Йорданов).
Следват книги и множество награди, но извън фактите и датите стои поетът срещу реалността в търсене на духовните възможности за оцеляване. Описва ги с драматичното усещане за обреченост:
Първите стихотворения в „Литературен фронт”, първото усещане за уязвимост – значи трябва да живея така, че ръката, която ме пронизва да премине през мен както през въздуха… Да не държа на членство в партия, брак с жена, семейство… Това да бъде моето „силово поле” за защита…
Христо Фотев води ексцентричен бохемски живот и създава необщоприета поезия, което за времето и обстоятелствата е човешки и творчески бунт, геройство, но означава и живот в неразбиране и трагична самота. Достойнството да отстоява артистичната си свобода се проявява и след 1989 г., когато не се отрича от „Изпълкомът заседава” например и все още недолюбван от общественото мнение, продължава енергично работата си за каузата на литературно-художествения алманах „Море”. С активните усилия на Христо Фотев в алманах „Море”, през 80-те години Бургас се превръща в духовен център на алтернативната българска култура. Един съвременен кръг „Мисъл”, в който намират трибуна автори като Ивайло Петров, Константин Павлов, Николай Кънчев, Иван Радоев и др. Първоначално алманах „Море” е създаден като регионално бургаско издание, но скоро се превръща в литературна зона, свободна от цензура – в национално списание, конкуриращо се с авторитетните по това време „Пламък”, „Септември”, „Съвременник”. Алманахът просъществува до 1992 г., когато с решение на бургаския общински съвет е закрит. Последен главен редактор е Христо Фотев.
Вечността приема Христо Фотев и „несъгласната” му поезия, която предстои да бъде разгадавана. А паметникът на брега на морето е повод да погледнем към близкото си минало и към героите на тихия бунт, за да разберем хулиганската смелост на поета да жертва себе си, за да спаси душите ни.
Източник: nauka.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
