Чаталарският надпис е български строителен надпис на гръцки език издълбан по нареждане на хан Омуртаг.
Надписът е издълбан върху варовикова колона с височина 3,83 m, диаметър в основата 0,75 m, а на върха 0,53 — 0,54 m и височина на надписната площ 2,55 m. Колоната е намерена през 1905 година, недалеч от село Чаталар (днес Хан Крум), Шуменска област. Надписът на гръцки език е силно повреден на няколко места, което води до различни тълкувания на текста. Първият му изследовател е Фьодор Успенски.
Според прочита на професор Васил Златарски надписът гласи:
„ Великият хан Омортаг е княз от бога в земята, дето се е родил. Като остая [да пребъдва] в лагера на Плиска, той построи аул [дворец] на Туча и уголеми силата си спрямо гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туча отзад аула [двореца]; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете два медни лъва. Нека бог удостои княза от бога да притиска с ногата си императора, докато тече Туча и докато тя задържа многото български противници, и като покорява враговете си, в радост и веселие да проживее сто години. А времето, когато той [дворецът или крепостта] биде построен, беше по (пра)български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион.
Според Златарски реката Туца/Туча е река Камчия, а новопостроената крепост е в близост до самото село Хан Крум.
Надписът свършва с датиране на самото събитие — построяването на двореца и крепостта, по два начина: според прабългарското летоброене, сигор елем, а според византийското летоброене, 15-и индиктион. Петнадесетият индиктион по византийското летоброение е продължавал от 1 септември 821 до 31 август 822 година и следователно годината сигор елем се отнася за близък до този период.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
