Цепина се издига върху висок и стръмен хълм в източната част на Чепинската котловина, на 7 км от село Дорково, Пазарджишко.
Различни исторически епохи са оставили тук своите следи. Първите заселници дошли още през енеолита. През желязната епоха възникнало тракийско селище, което през римската епоха се разраснало значително. Заради многобройното население през IV в. на хълма била построена голяма раннохристиянска църква (базилика).
През XII-XIII в. на същото място българите издигнали „великолепна крепост“, както я нариали византийските хронисти. За нея никейският император Теодор Ласкарис пише, че била „знаменита и чутовна“, „най-укрепена, изобщо казано – най-недостъпна, съвършено непревземаема“.
След Oсвобождението на българите от византийско владичество Цепина става владение на династията Асеневци. За известно време тя е столица на техния сестрин син деспот Алексий Слав, който след смъртта на Калоян обявява независимост от Търновския двор. В края на XIV в. крепостта била разрушена от турците.
Цепина е средновековен град-крепост. Крепостните стени обграждали територия с площ 25 декара. На най-високо място на хълма се издигала цитаделата – замъкът на деспота. При археологическите разкопки са разкрити жилищни сгради, две средновековни църкви, части от стенописи и мраморни облицовки, както и два релефа с изображения на апостолите Петър и Павел. По склоновете на хълма се намирало предградието – жилищата на гражданите, които оставали извън защитата на крепостните стени.
Деспотският замък бил ограден от крепостни стени с дебелина 1,6 м. Единствената входна врата била високо разположена и достъпът до нея ставал чрез подвижна стълба. Изкачилите се по нея я изтегляли и прибирали зад стената, после слизали в двора на замъка по неподвижна стълба от вътрешната страна. Замъкът се състоял от жилищна сграда, стопански постройки, жилища на прислугата, водохранилище, параклис.
Сградата, в която живеело семейството на деспота, представлявала осмоъгълна кула, вероятно на 4 етажа, достъпни чрез дървени стълби в средата на кулата. В основите имало самостоятелно водохранилище, на приземния етаж се намирали складовете за храна, на втория и третия живеело деспотското семейство, а на върха – деспотската охрана.
Източник: nasamnatam.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
