Народ, който има върхове като Околчица и Шипка, е доказал правото си на многовековно съществуване.
Протичат годините, менят се светлина и мрак и в самата вечност на времето е заключен критерият за безсмъртие, за онова, над което няма и не може да има власт!
Колкото повече години минават, толкова по-ярко се откроява делото на безсмъртния поет–революционер, един от големите вождове на народа ни Христо Ботев. Та кой българин не знае името му, кой не е слушал за него!?
Подвигът е заложен в изключителната му мащабност. Пътят от Козлодуй до Околчица не е кратък. По него големият революционер тръгва твърде млад, още когато неспокойното му сърце е запленено от огнените слова на Чернишевски и Бакунин.
Този път минава през тесните улички на Галац и Браила, през задимените кръчми на Букурещ, през незабравимата среща с бунтовния Левски. Това е мъчителен, но звезден път за ума и сърцето, за оная съвест, която проклина всички, които тачат тиранство и зло.
Няма власт, която да сложи ръка на този бунтовен полет. Чрез гласа на Ботев говори цял един народ, в кипящата мисъл на поета се проектират и бъдещи епохи. В тази неспокойна, изпълнена с динамит и огън мисъл, е отразена вечната и безсмъртна любов на душите към свободата.
Тази любов изгаря гърдите му. Тя идва от ранните детски години, от мястото, дето е роден и порасъл и първо мляко засукал, тя е в синхрон с една дълбока омраза към всеки поробител; тя е омраза до гроб, до онзи незнаен гроб, от който ще започне неговото възкръсване, защото „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”
За него се редят стихове, той е жив в народната памет „и певци песни за него пеят”.
Френският поет Клод Лори в стихотворението „Христо Ботев” писа: „Българи, единствените 20 песни на поета са като съкровища, зарити в древните манастири, и като песните на целия народ”… „Славете, българи, от век на век поета!”
Силата на нашето преклонение и прослава не е в думите, а в делата, които Ботев ни остави като вечен урок.
Източник: vestnikpriatel.com
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
